Unknown - i 5669a7f8bc5fef14

виждал така близко до олтара, нито пък бе подозирал каква власт имаше тя

над него; освен това стори му се, че прегръдката продължава безкрайно.

Най-после той каза:

- Вече трябва да си вървя, Аги.

- Но толкова рано е още, Мат - отвърна тя капризно, - Ти друг път винаги

си отиваш след десет часа.

- Зная, Агнес, но утре ме чака тежък ден - важно се оправда той. - Преди

пладне трябва да съм на борда.

- Тази раздяла ще ме убие - драматично каза Агнес и неохотно го пусна.

Матю се изправи, оправи си връзката, отърси панталоните си и като

разглеждаше доколко са пострадали ръбовете им, помисли, че всичко това си

е струвало труда и че е приятно да знаеш, че жени са готови да умрат за

тебе.

- Е, тогава довиждане, Агнес - каза той храбро, разкрачи се и протегна и

двете си ръце към нея. - Ние пак ще се срещнем.

Тя отново се хвърли в обятията му и зарови лице в гърдите му, а

хлипанията й разтърсваха и двамата.

- Чувствувам, че не биваше да те пускам - изплака тя на пресекулки,

когато той се отдръпна. - Не биваше така да се отказвам от теб. Много

далече отиваш. Но аз ще се моля за тебе, Мат! Нека бог се грижи за тебе и

да си ми те запази - заплака тя подире му по стълбите.

Вън на улицата Матю се почувствува утешен, ободрен и подкрепен от скръбта

й, сякаш нанесените от него опустошения в девственото й сърце му

придаваха благородство и важност. Но като си легна по-рано, за

да се подготви за уморителния утрешен ден, и се замисли по-зряло и

критично, дойде му наум, че напоследък госпожица Мойр е станала твърде

настойчива с чувствата си и заспа с мисълта, че човек трябва два пъти да

си помисли, преди прибързано да се обвърже, особено ако този човек е

такова отракано момче като Матю Броуди.

На другата сутрин, въпреки че се събуди рано, Мама му позволи да стане

чак в девет часа.

- Не бързай, няма да си даваме много зор. Пази си силите, момчето ми -

каза тя, като му донесе чая за закуска. - Имаме много време, а те чака

дълъг път.

Очевидно тя си представяше вече как той пътешествува без почивка до

Калкута; а защото бе станал късно, беше още полуоблечен, когато баща му

го повика от долния край на стълбите. Броуди не пожела да отстъпи нито на

сантим от навиците си; той би сметнал за слабост да остане в къщи, за да

изпрати сина си, и затова в девет и половина тръгна за работа както

обикновено. Когато Матю изтича презглава надолу по стълбите по тиранти, с

кърпа в ръце и намокрена коса, паднала върху бледото му чело, и се

представи пред баща си в хола, Броуди впи хипнотизиращи очи в сина си и

за момент улови колебливия му поглед.

- Е, Матю Броуди - каза той, гледайки го отвисоко, - днес ти заминаваш, а

това значи сбогом на тоя дом за пет години. Ей богу, надявам се, че ще

направиш нещо през тези години. Ти си калпав и слабохарактерен, а и майка

ти те е поразглезила, но в тебе трябва да има нещо свястно. Трябва да има

нещо свястно - викна той, - защото си мой син! Искам то да се прояви.

Гледай хората в очите и не провесвай глава като куче! Изпращам те, за да

те направя човек. Не забравяй, че си син и наследник на Джеймс Броуди!

- Дал съм ти всичко необходимо - продължи той. - Отговорна служба с

големи възможности. Дал съм ти най-добрата екипировка, каквато може с

пари да се купи, и най-важното - дал съм ти име. Бъди човек, господине,

но преди всичко бъди Броуди! Дръж се като Броуди, където и да си, иначе

господ да ти е на помощ! - Той стисна сурово ръката на сина си, обърна се

и излезе.

Матю замаян се дооблече, подпомаган от Мама, която непрекъснато сновеше

през вратата на стаята му, изяде закуската си, без да усети вкуса и, и

още преди да се опомни, бе потресен от пристигането на файтона. Върху му

се посипаха нови прощални излияния. Старата баба Броуди, сърдита, че

толкова рано я обезпокоиха, викна от горния край на стълбите, запретнала

дългата нощница около босите си кокалести крака:

- Е, тогава сбогом! И гледай да не се удавиш по пътя!

Неси, разплакана много преди това поради самата - тържественост на

случая, успяваше само несвързано да прохълца:

- Ще ти пиша, Мат! Дано компасът да ти върши работа.

Мери бе дълбоко развълнувана. Тя обви ръце около врата на Мат и нежно го

целуна.

- Бъди юнак, Мат, скъпи. Бъди смел и нищо няма да ти напакости. И не

забравяй сестра си, която те обича.

Матю се беше свил апатично във файтона до Мама и понасяше немилостивото