Unknown - i 5669a7f8bc5fef14

на неприветливия диван, който, както и цялата гостна, бе предоставена на

двамата влюбени.

- Това е последната ни вечер - печално въздъхна тя.

- О, не говори така, Агнес - отговори Матю. - Ние винаги ще можем да

мислим един за друг. С душите си ние ще бъдем заедно.

Макар че ревностно работеше за църквата, ако се съдеше по външността й,

Агнес притежаваше възможности и за по-близко обещание. Тя, разбира се, не

съзнаваше това и възмутено би отхвърлила едно подобно предложение, но.

въздишката й беше дълбока, когато добави:

- Бих искала да не ходиш чак в Индия - и тя се притисна до Матю.

- Времето лети, Агнес. Много скоро ще се върна с цял куп рупии. - Той се

гордееше с познанията си върху чуждата валута и добави: - Една рупия

струва около шилинг и четири пенса.

- Остави сега рупиите настрана, Мат. Кажи ми, че ме обичаш!

- Да, обичам те. Затова съм така разстроен от заминаването. През

последните няколко дни просто не приличам на себе си - съвсем съм

пребледнял.

Той почувствува, че постъпва много благородно, като стоварва бремето на

страданията си пред нозете й.

- Ти няма дори да заговориш с дамите в чужбина, нали, Мат? На твое място

никак не бих се доверявала: красивото лице може да крие зло сърце. Ще

помниш това, нали, скъпи?

- Разбира се, Агнес.

- Виждаш ли, мили, там в топлите страни сигурно много изкушения дебнат

хубавия млад човек. Какво ли не биха направили жените, за да уплетат един

мъж, особено ако е скромен и млад - това повече ги възбужда, а твоята

малка Агнес няма да е с теб, за да те пази, Мат. Искам да ми обещаеш, че

ще внимаваш - тъй, заради мен.

Матю изпитваше истинско наслаждение от това, че тя така пламенно го

желае, че вече отчаяно го ревнува и поглеждайки вече с едно око към

бъдещите си завоевания в чужбина, той тържествено промърмори:

- Да, Агнес, виждам колко прави са думите ти. Може да ми е тежко, но

заради тебе няма да им дам да ме покварят.. Ако нещо се случи между нас,

няма да е по моя вина.

- О, Мат, мили - зашепна тя. - За такова нещо не бива и да споменаваш.

Няма да мога да мигна, като си мисля за всички развалени жени, които ще

те преследват. Но, разбира се, аз не съм неразумна, мили. Ще ми бъде

драго да се срещаш с добри, сериозни жени, може би с мисионерки или

други, които залягат за църковното дело там. Хубаво ще е да се запознаеш

с някои дами с майчински чувства. Те биха се грижили добре за тебе, може

и чорапите ти да кърпят. Ако ми съобщиш имената им, аз бих им писала.

- Разбира се, Агнес - отговори Матю не особено очарован от предложението

й и с дълбокото убеждение, че такива възрастни дами, каквито тя току-що

бе описала, не биха представлявали компания по неговия вкус. - Разбира

се, не мога да зная отсега дали ще намеря такива дами. Първо ще трябва да

видя как стоят нещата.

- Много бързо и хубаво ще се оправиш там, Мат - увери го Агнес нежно. -

Иначе и не може; ти така добре се държиш с хората. А и свиренето ще ти

помогне много в обществото. Взе ли със себе си всичките песни?

Той кимна самодоволно и каза:

- И мандолината. Вчера и сложих нова розова панделка.

Гарвановите и вежди се смръщиха при мисълта за тези, които щяха да се

наслаждават на това украшение върху романтичния инструмент, но тъй като

не искаше да прекалява, с усилие овладя опасенията си и с принудена

усмивка насочи разговора към по-благородни теми.

- Ще липсваш на църковния хор, Мат. Без тебе репетициите няма да са като

досега.

Той скромно въздъхна, но тя не му позволи да се подценява.

- Не! - възкликна тя. - Не отричай, мили. Твоят глас ще липсва на нашата

църква. Спомняш ли си онази вечер след репетицията, когато ти за пръв път

ме изпрати до нас, мили? Никога няма да забравя как ми говореше тогава.

Не си ли спомняш какво ми каза?

- Не мога да си спомня вече, Аги - отвърна той невнимателно. - Не

заговори ли ти най-напред?

- О, Мат! - ужаси се тя и укорително го погледна с широко разтворени очи.

- Как можеш? Ти знаеш, че тогава цялата вечер ми се усмихваше над нотите

и че ти пръв заговори. Аз само попитах дали си отиваш в същата посока

като мене.

Матю кимна с глава за извинение и отговори:

- Сега си спомням, Агнес! Тогава изядохме една голяма кесия с разни

бонбони, която ти носеше. Много хубави бонбони бяха.

- Всеки месец ще ти изпращам по една голяма тенекиена кутия със сладкиши

- обеща Агнес с готовност. - Исках да не ти казвам, но тъй като ти