Unknown - i 5669a7f8bc5fef14

пък знае той? Никога не е бил там. Лесно му е да приказва" - мислеше си

Матю възмутено, докато госпожа Броуди го хвана за ръка и го изведе от

стаята като дърпаща се жертва.

Когато те излязоха, Мери напълни чайника и го сложи в нишата на камината.

Тя изглеждаше апатична и тъжна, което - без съмнение се дължеше на

мисълта за раздялата с брат й, и вече цяла седмица беше в крайно унило

настроение, което съвсем разумно можеше да се припише на сестринската й

загриженост. Любопитно съвпадение беше обаче, че тъкмо една седмица беше

изминала, откакто бе с Денис на панаира, и въпреки че копнееше за него,

не бе го виждала оттогава. Тя знаеше, че това е невъзможно, тъй като той

бе заминал на север по работа и й бе съобщил с писмо от Пърт, което тя

получи с голяма изненада. За нея всякога беше голямо събитие да получи

каквото и да било писмо (което в тези редки случаи неизбежно се проучваше

от цялото семейство), но за щастие тази сутрин тя първа бе слязла долу и

никой не видя нито писмото, нито внезапно избилата на лицето й радост и

тъй избягна разпитите и сигурното разкриване на тайната и.

Какво щастие беше за нея да получи писмо от Денис! С трепет тя си

представи, че той е държал този лист в ръцете си - същите ръце, които

така нежно я бяха докосвали, че е допирал плика до устните, които се бяха

притискали о нейните устни, а когато прочиташе писмото, заключена в

стаята си, дори в самотата тя се изчервяваше от жарките му любовни думи.

За нея стана ясно, че той иска да се ожени за нея, без да се съобразява с

препятствията, които можеше да има помежду им, и че никак не се съмнява в

съгласието й.

Седнала сама в кухнята, тя измъкна писмото от пазвата си и го прочете за

стотен път. Да! Той пламенно я уверяваше, че копнее за нея, че не може да

живее без нея, че сега за него животът представляваше безкрайно очакване

на момента, когато ще може да я види, за да бъде близо до нея, да бъде с

нея завинаги. Мери въздъхна дълбоко и печално. Тя също копнееше за него.

Само седем дни бяха изминали от онази нощ край брега на реката, а всеки

изминат ден ставаше все по-угнетяващ и по-мъчителен.

Първия ден тя се чувствуваше като болна, а мисълта за дързостта й, за

неизпълнението на бащината заповед и за нарушението на всички свещени

принципи на възпитанието й бе за нея като страшен удар. Но времето

минаваше, след втория ден дойде трети, а тя още не бе видяла Денис и

чувството за виновност се превърна в мъчително чувство за липсата му; тя

забрави чудовищното си поведение, обзета от болезнен копнеж да го види.

На четвъртия ден, когато всред печална обърканост се опитваше да проникне

в незнайните и неосъзнати дълбини на преживяното, което вече й се

струваше като странен и мъчителен сън, дойде писмото му и веднага я

издигна до висините на възторженото облекчение. Значи той все пак я

обича! Всичко останало избледня пред този замайващ факт; но през

следващите дни тя постепенно пак се смъкна от облаците и сега седеше,

размисляше, че няма никаква надежда изобщо да й позволят да се срещне с

Денис, и се, питаше как би могла да живее без него и какво ще стане с

нея.

Както се бе замислила, непредпазливо държейки писмото в ръка, в стаята

незабелязано влезе старата баба Броуди.

- Какво четеш? - попита бабата изведнъж и подозрително се втренчи в

младото момиче.

- Нищо, бабо, съвсем нищо - стреснато измънка Мери и натъпка смачкания

лист в джоба си.

- На писмо ми мязаше, пък и ти май доста побърза да го скриеш. Напоследък

все зяпаш и мечтаеш за нещо си. Само да ми бяха тука очилата - скоро щях

да разбера каква е работата. - Тя се спря и злорадо запечата в паметта си

резултатите от наблюденията си.

- Я кажи - започна тя отново - къде е калпавият ти брат?

- Отидоха с Мама да вземат хинин от аптеката.

- Ба, акъл му трябва на него, а не хинин. И то цяла кофа, че да стане

човек. Освен това там ще има повече полза от малко рициново масло и една

хубава глътка ракия. Нямам време за тия безкрайни приказки у нас

напоследък. Цялата къща сте обърнали с главата надолу за тия глупости.

Кажи ми, довечера по-рано ли ще пием чай? - Тя щракна обнадеждено със

зъби, подушила като хищен звяр близостта на храната.

- Не зная, бабо - отговори Мери. Неприкритата лакомия на старата жена

обикновено й беше безразлична, но тази вечер, тъй като сама беше смутена