Unknown - i 5669a7f8bc5fef14

другия ден Матю заминаваше за Калкута. Преди два дни той за последен път

остави перото си и взе шапката си в кантората на корабостроителницата и

оттогава живееше в състояние на непрекъснато движение и странна

недействителност - животът преминаваше пред него като неясен сън, където

в моментни проблясъци .на съзнание откриваше, че е попаднал в необичайно

и тревожно положение. Горе в стаята сандъкът му беше приготвен, дрехите

посипани с камфор на топчета, които бяха толкова много, че бяха

проникнали чак в мандолината, и толкова миризливи, че цялата къща ухаеше

като новата ливънфордска болница; още щом престъпеше прага на къщата,

това му напомняше за омразното заминаване. В сандъка му имаше всичко,

каквото можеше да пожелае и най-опитният околосветски пътешественик -

като се почне от най-добрия тропически шлем, какъвто можеше да се намери,

подарък от баща му, и подвързаната с червена кожа библия, подарък от

майка му, и се стигне до патентованото, отварящо се автоматично шише за

вода, което му подари Мери, и мъничкия джобен компас, купен от Неси,

която бе спестявала даваните й всяка събота пенита.

С приближаването на сбогуването, през последните няколко дни, Матю

усещаше едно съвсем определено неприятно чувство в стомашната област; но

въпреки че, ако зависеше от него, той на драго сърце и

самопожертвувателно би се отказал от удоволствието да изпита такива силни

преживявания, както някой смутен новобранец пред атака, обстоятелствата

не му позволяваха да отстъпи. Лъвовете, които само преди една седмица

бяха родени от въображението му и пъргаво подскачаха от езика му, за да

изумяват и очароват Мери и Мама, сега се връщаха с ръмжене в сънищата му

и го тормозеха. Многократните уверения на хората от корабостроителниците,

че Калкута поне е по-голям град от Ливънфорд, не можеха да го успокоят и

той си създаде навик всяка вечер, преди да си легне, да търси змиите,

които можеха коварно да са се скрили под възглавницата.

На госпожа Броуди всичко това подействува силно възбудително: най-после

тя можеше да се види в положение, достойно за някои от главните героини

на любимите й романи. Подобно на римска матрона, която дава сина си на

държавата, със спартанска твърдост или още по-точно, като

майкахристиянка, която изпраща втори Ливингстон1 с мисия за надежда и

слава, тя се отърси от кроткото си намерение и с благородно достойнство

опаковаше, разопаковаше, правеше планове, помагаше, утешаваше,

насърчаваше, увещаваше и украсяваше речта си с извадки от библията и

молитви.

Броуди не пропусна да забележи тази промяна у нея; гледайки я

подигравателно, той се опита да си обясни това временно състояние.

- Хубава комедия разиграваш ти, жено - й се присмя той, - с тия фасони, с

това тичане подир твоя дангалак, с тия чайове и сладкиши час по час. Като

те гледа човек, би си помислил, че си кралица Виктория. Да не би да

изпращаш генерал на война или какво? Надула си се като свински мехур.

Много добре зная какво ще стане. Щом си замине, ще се строполясаш и пак

ще ни увиснеш на врата като празен чувал. Пфу! За бога, запази поне малко

разсъдък в глупавата си кратуна!

Тя почувствува студенината, безчувствието и дори грубостта му и плахо

възрази:

- Но, татко, нали трябва да осигурим първата стъпка на момчето. Такова

голямо бъдеще го чака.

И макар че оттогава започна да крие старанията си от своя съпруг, тя

съзнателно и с чувство на обидена справедливост удвои възторжените си

грижи за бъдещия славен пионер.

---

1 Прочут английски мисионер и изследовател в Централна Африка. - Б. пр.

Сега, надянала ръкавиците така, че те плътно прилягаха на възлестите й

ръце, госпожа Броуди попита:

- Готов ли си, Мат, миличък? - с толкова принудено весел тон, че кръвта

на Матю се смръзна.

- Ще слезем до аптеката, Мери - продължи тя бъбриво. Преподобният пастор

Скот казал оня ден на Агнес, че най-добрият цяр за маларията е хининът.

Казал, че хининът е истинско вълшебно средство, та сега ще идем да

поръчаме няколко праха.

Матю не каза нищо, но във въображението си видя как, разтърсван от

треска, лежи сред гъмжащо от крокодили блато; помисли мрачно, че тези

няколко жалки прахчета са съвсем несигурна защита срещу такава беда, и в

ума си сърдито отхвърли препоръката на преподобния джентълмен. "Какво ли