Unknown - i 5669a7f8bc5fef14

Броуди зачете уводната статия бавно, движейки устните си според думите, и

макар че трябваше често по два пъти да прочита някое по-сложно изречение,

за да схване смисъла му, упорито продължаваше да чете. От време на време

сваляше вестника и се заглеждаше в стената пред себе си, напрягайки

всичките сили на тромавия си мозък в стремеж напълно да разбере

съдържанието. Всяка сутрин Броуди си налагаше тежката задача да усвои

политическата уводна статия на "Хералд" - като човек с положение, той

смяташе това за свой дълг. Освен това по този начин той се запасяваше със

солидни аргументи за по-сериозни разговори - ето защо никога не се

отказваше от тази задача, при все че до следващата сутрин напълно

забравяше същината на прочетеното.

С упорит труд той се бе справил с половин колонка, когато плахо почукване

на стъклената врата го смути.

- Какво има? - викна Броуди.

Пери - само той можеше да чука така - отговори през затворената врата:

- Господин Дрон ви търси, сър.

- За какъв дявол съм му притрябвал? Не знае

ли, че чета уводната на "Хералд" и не искам да ме смущават?

Дрон, едно свито, незначително човече, стоеше зад гърба на Пери и чуваше

всяка дума - обстоятелство, което Броуди злобно съзнаваше и което го

караше, обзет от язвителна ироничност, да отговаря колкото може по-високо

и с колкото може по-груби изрази. Леко ухилен над вестника си, Броуди се

вслуша в полугласния разговор пред вратата.

- Той казва, господин Броуди, че ще ви отнеме само минутка - обади се

Пери.

- Само минутка ли казва? Виж ти! Да се радва, ако получи и секунда. Нямам

ни най-малко желание да го видя - провикна се Броуди. - Питай го какво

иска и ако не е нещо важно, нека тоя запъртък иде да духа каша, вместо да

ми досажда.

Зад вратата отново започна полугласен разговор, в който Пери повече с

енергични жестове, отколкото с думи, обясняваше, че е направил за

събеседника си всичко, което е съвместимо със собствената му сигурност и

безопасност.

- Поговорете тогава сам с него - измънка той накрая като оправдание,

отказвайки се да уреди въпроса, и се оттегли зад тезгяха си.

Дрон открехна вратата на два пръста и надникна с едно око.

- Тука сте, значи, а? - забеляза Броуди, без да откъсва очи от вестника,

който бе издигнал пред себе си, нахално преструвайки се, че чете.

Дрон се покашля и отвори вратата още малко.

- Господин Броуди, може ли да поговоря с вас, съвсем за мъничко? Няма да

ви отнема повече от минутка - примоли се той и постепенно се вмъкна в

кантората през едва отворената врата.

- Е, какво има? - изръмжа Броуди и раздразнено вдигна поглед. - Доколкото

зная, нямам вземане-даване с вас. Ние с вас не сме от една ръка хора.

- Много добре зная това, господин Броуди - отговори Дрон смирено, - и

тъкмо затова идвам при вас. Идвам, така да се каже, да ви помоля за съвет

и да ви направя едно малко предложение.

- Казвайте тогава! Не стойте така като чучело. Дрон започна нервно да

мачка каскета си.

- Господин Броуди, напоследък търговията ми не върви много добре и

всъщност съм дошъл за малкия имот до вашия магазин.

Броудин го погледна:

- Искате да кажете за това разнебитено дюкянче, дето вече три месеца стои

запуснато? Как може да не го види човек? Та то е позорно петно за

улицата.

- Зная, че отдавна е празно - отговори Дрон плахо. - Но то все пак

донякъде е ценност, всъщност единствената ценност, която ми е останала, и

като бях съвсем отчаян и си мислех за това и онова, дойде ми наум нещо,

което може да ви заинтересува.

- Я гледай! - присмя се Броуди. - Колко интересно! Ама че умна глава

имате - то се знае, че ще ви идват такива идеи! Следващия път ще ви

изберат в Градския съвет. Е, каква е великата ви идея?

- Помислих си - отговори човекът почтително, - че за вашата голяма

търговия магазинът ви може би е тесен и бихте могли да се разширите, като

вземете моето дюкянче и си направите голям магазин с една-две широки

витрини.

Броуди дълго и язвително се втренчи в съседа си.

- Я гледай ти! Значи, от грижа за моята търговия сте измислили всичко

това и идвате два пъти тази сутрин - каза той най-после.

- О, не, господин Броуди. Нали ви казах, напоследък доста ми се

пообъркаха работите, пък и туй-онуй, а жената пак скоро чака дете, та

трябва да дам имота си под наем.

- Това вече е прекалено - изръмжа Броуди. - Все такива дребни, смачкани