Unknown - i 5669a7f8bc5fef14

Опасявам се, че горещият ден ви измъчва. Да ви донеса ли чаша вода?

Преди тя да успее да откаже, той скочи в пристъп на услужливост, излетя

като куршум, незабавно се върна с пълна догоре чаша с искряща вода и

натика студеното, изпотено стъкло в безводно отпуснатата й ръка.

- Изпийте я, госпожице Мери - настоя той. - Това ще ви помогне.

Тя сръбна няколко глътки, колкото да не го обиди, а в това време внезапна

тревожна мисъл го изпълни със загриженост.

- Вярвам, че не сте болна. Толкова сте бледа. Бяхте ли при вашия лекар? -

запита той с най-благо-приличния си тон.

При тези превзети думи Мери спря ръката, която наполовина бе издигнала

чашата към устните и, сякаш я бе озарил лъч, който с внезапна лъчезарност

й показваше какъв път да поеме. Тя погледна Пери сериозно и

съсредоточено, после отправи погледа си през отворената врата навън и

изведнъж решително стисна устни.

За момент тя остана неподвижна, а след това стана поривисто и прошепна:

- Сега трябва да вървя, господин Пери. Благодаря ви за любезността.

Без да му даде време да се опомни, тя тихо се за

пъти към вратата и излезе от магазина, оставяйки го да зяпа тъпо към

чашата, празния стол и празното пространство. Какво странно момиче,

мислеше си той, да си тръгне така, когато той се отнасяше тъй

възхитително към нея; но, разбира се, жените са странни същества, а общо

взето той смяташе, че се е държал много похвално. Господин Пери започна

да си подсвирква.

Когато излезе на улицата, Мери тръгна не надясно, накъдето беше домът й,

а наляво, по пътя, който водеше към Ноксхил. Случайната забележка на

Питър Пери й подсказа разрешението, което тя сляпо търсеше, и тъкмо това

я накара да поеме сега обратната посока. Тя ще иде на доктор. Докторите

са мъдри, лоялни, любезни; те лекуват, съветват, утешават и при това

уважават тайните на пациентите. Тя веднага си помисли за единствения

лекар, когото познаваше, доктор Лори, който, макар че влизаше в къщата им

веднъж на десет години, бе по име техен домашен лекар. Сега тя живо си

спомни последния път, когато той бе й говорил, когато бе сложил ръка

върху малката й главица и бе забелязал с преувеличено добродушие: "Едно

пени за всяка къдрица, млада госпожице! Хайде! Ще стане ли сделката? Няма

да съжалявате!" Тогава Мери бе десетгодишна и взе пенито, при все че той

не получи къдрицата. Макар и да не бе го срещала след това, тя често го

виждаше да кара двуколката си по всеки час и по най-различни места винаги

забързан и винаги с вида на учен, благороден и изискан човек, който се бе

запечатил в детската й памет. Той живееше в Ноксхил в голяма стара къща,

обрасла'с лишеи, но все още внушителна, възправена на половин път до

върха на хълма. Като крачеше решително по улицата, Мери си спомни, че е

дочувала, че приемният час на доктора започва от пладне.

До къщата на доктора имаше още доста път и скоро тя бе принудена да

забави импулсивно бързите си крачки. Само преди няколко месеца тя можеше

да изтича цялото разстояние, без дори да се задъха. Със забавянето на

крачките намаля леко и решителността й и тя започна да се чуди как да се

обърне към доктора. Мисълта да потърси съвета му й бе хрумнала така

щастливо, че не й дойдоха наум трудностите за

осъществяването й; но сега те мъчително и неприкрити се натрапваха на

съзнанието й, с всяка крачка ставаха все по-непреодолими. Дали да

започне, като го запита за здравето си? Тя се сети, че той веднага ще се

почуди защо е дошла сама, без да е придружавана и закриляна от майка си.

Това беше нещо нечувано и тя си помисли, че можеше дори да откаже да я,

приеме, ако не е придружавана; ако се съгласеше да я приеме и тя в

неопитността му обяснеше с някаква недостатъчна причина идването си, беше

сигурна, че с няколко умели въпроса той ще разплете прозрачната мрежа от

лъжи, които тя би могла да измисли, и ще я остави да стои безпомощна и

засрамена. Тя тъжно размисли и реши, че единственият възможен начин е да

каже цялата истина и да се предостави на милостта му. Ами ако докторът

после съобщи на родителите й, можеше ли целта, която тя се стремеше да

постигне, да оправдае такъв страшен риск? Мислите и продължаваха да се

суетят в хаотична и безсмислена обърканост, когато тя започна да се

изкачва нагоре към Ноксхил.

Най-после Мери стигна -до външната врата на къщата на доктора, където