Unknown - i 5669a7f8bc5fef14

- Мязаш ми на оса над буркан със сладко - изръмжа той. - Изглеждаш точно

така болезнено жадна. Тъкмо си мислех, че писъмцето май е доста тъничко;

сигурно е -съвсем мизерно.

- Това са тънки листове, които му купих, за да плаща по-малко за писмата

- опита да се защити Мама. - Дванайсет такива листа могат да влязат в

един плик.

- Тук няма дванайсет листа. Не, питам се дори

дали има повече от два или три. Дано това не означава лоши вести - добави

той тъжно и я стрелна с къс, злобен поглед.

- О, отвори го да се успокоя, татко! - пак замоли тя. - Нали виждаш, че

умирам от нетърпение.

Броуди вдигна глава повелително.

- Има време... има мноого време - провлече той думите си. - Десет седмици

си чакала, още десет минути няма да те уморят. Върви ми донеси останалата

закуска:

С въздишка на несигурност тя бе принудена да се отдалечи от писмото, да

се върне в килера да му приготви пържените яйца с шунка, като

непрекъснато трепереше от страх, че той може да прочете писмото и веднага

да го унищожи, докато я няма.

- А, така те искам - викна Броуди, когато жена му бързо се върна. - Не

съм те виждал да търчиш така, откакто яде зеленото френско грозде. Сега

зная как да те накарам да станеш пъргава. За една минутка ще те накарам

да ми танцуваш.

Тя обаче не отговори: с подигравките си той я бе довел до нямо отчаяние.

Като довърши закуската си, Броуди пак взе писмото.

- Е добре, да видим какво има в него - изръмжа той отпуснато, бавейки се

колкото може повече, като отваряше плика и вадеше едро изписаните

листове. Мълчание цареше, докато той непоносимо бавно четеше писмото, а

през цялото време тревожният поглед на Мама не се откъсваше от лицето му,

търсейки да долови в израза му потвърждение на надеждите си и

опровержение на страховете си. Най-после Броуди захвърли писмото и заяви.

- Нищо няма в него! Само глупости!

В мига, в който той пусна листовете, Мама се хвърли върху тях, сграбчи ги

алчно, поднесе ги близо до късогледите си очи и жадно започна да поглъща

редовете. Тя веднага разбра от датата, че писмото е писано на борда на

"Иравади" и е било пратено почти незабавно след пристигането на кораба.

"Мили родители - зачете тя, - вземам перото да Ви пиша след един ужасен и

безкраен пристъп на mal de mer или по-просто казано, морска болест. Това

страшно заболяване ме хвана първо в Ирландско море, но в -Бискайския

залив бях така зле, че исках да умра и щях да помоля да ме хвърлят на

рибите, ако не беше . мисълта за Вас у дома. Каютата ми беше тясна и

непоносима, а спътникът ми се оказа грубиян - отдаден силно на

пиянството, - така че отначало се опитвах да остана на палубата, но

вълните бяха толкова огромни и моряците толкова безмилостни, че бях

принуден пак да сляза в задушната неприятна дупка. В това тясно

пространство лежах на койката си и бях клатушкан по най-ужасен и отчаян

начин. Понякога бях подхвърлян до тавана, където оставах прилепнал за

момент, а след това тежко падах. Когато падах на койката си, стомахът ми,

изглежда, оставаше горе, до такава степен изпитвах чувство на празнота и

изтощение, сякаш бях изтърбушен. Отгоре на всичко съвсем не можех да се

храня, а непрекъснато повръщах, денем и нощем. Моят другар по кабина,

както се казва тук, който заемаше долната койка, ме ругаеше с най-

отвратителни изрази през първата нощ, когато бях болен, и ме накара да

стана по нощница в студената, люлееща се каюта, за да си сменим местата.

Единственото нещо, което ме успокояваше и наистина крепеше нещастната ми

душа в тялото, бе едно хранително питие, което един от прислужниците

любезно ми донасяше. Той го наричаше стинго1 к трябва да призная, че бе

приятно на вкус и наистина само то спаси живота ми. Но общо взето това

беше страхотно време, уверявам Ви.

Но да продължим. Като минахме Гибралтар, който е само една гола скала,

много по-голяма от Нашата Ливънфордска скала, но не така хубава, и

навлязохме навътре в Средиземно море, успях да се отърва от морската

болест. Морето тук бе по-синьо от всичко, каквото съм виждал досега -

кажете на Неси, че е по-синьо и от очите й, - и аз можех да му се радвам

и да се наслаждавам на красивите багри на залезите, тъй като морето бе

така благодатно спокойно. Все още едва можех да преглътна нещо, но в Порт

Саид натоварихме запаси от плодове и можех да хапна малко пресни фурми и