Unknown - i 5669a7f8bc5fef14

няколко прекрасни портокала, които бяха много сладки и се белеха лесно

като мандарини, но

---

1 Стинго - силно пиво. - Б. пр.

бяха доста по-големи. Ядох също и един плод, наречен папайя, който е

сочен като малък пъпеш, но има зелена кора и розово месо. Много

освежителен! Мисля, че плодовете ми помогнаха, всъщност съм сигурен, че

много ми помогнаха..

Тук не слизах на брега, защото ме бяха предупредили, че Порт Саид е много

порочен град и е опасно за европейците, ако не са въоръжени. Един

господин на кораба ми разправи дълга история за едно приключение, което

преживял в един езически храм и на други места в града, но аз няма да я

повторя от приличие, а и защото не съм сигурен дали казваше истината. Но

струва ми се, че тук стават поразителни работи. Във връзка с това кажете

на Агнес, че съм й верен. Забравих да пиша, че в Порт Саид идват с лодки

до кораба и продават много хубав рахатлокум, който е отличен на вкус,

въпреки че никога не бихте очаквали нещо подобно от такова место.

Преминахме много бавно през Суецкия канал, тесен ров, заграден от двете

страни от безкрайни пясъчни пустини с пурпурни планини в далечината. По

канала няма какво да се гледа. Той минава през няколко скучни блата,

наречени Горчивите езера, но казват, че имал много голямо значение.

Понякога виждаме мъже с бели наметала, яздещи не камили, както бихте си

помислили, а бързи коне, с които галопираха, щом видеха кораба. Трябва да

Ви кажа, че за пръв път видях и палми - точно като ония в църковния

салон, само че много по-големи и дебели. В Червеното море жегата беше

много голяма, но когато отминахме Аден и един смешен остров, наречени

Дванадесетте апостола (аз тъкмо се надявах да се забавлявам, като се

присъединя към дамите в игрите на палубата, в разговорите и музиката,

горещината отново изведнъж стана страхотна. Мама, тия дрехи от зебло,

които ми даде, не струват нищо, защото са дебели и тежки. Правилното е да

се поръчат в Индия при някой от местните шивачи. Казват, че те били много

сръчни и имали подходящ материал - а именно коприна, но не зебло, което

ти ми даде. Понеже става дума за това, кажете, моля, на Мери, че

стъклената част на шишето, което тя ми даде, се счупи при първата буря, а

компасът на Неси показва различно от корабния компас.

Както и да е, много страдах от горещината и въпреки че се хранех по-добре

- много обичам индийските подправки, - доста отслабнах. Сигурен съм, че

станах много тънък, което ме караше да се смущавам и което заедно с моята

недостатъчна енергия ме възпираше да се включа в обществото на кораба;

ето защо през цялото време седях самичък, мислех за неизползуваната си

мандолина и тъжно гледах към дамите и многобройните акули, които следваха

кораба.

След горещината дойде дъждът, на който тук казват мусон - чота (малък)

мусон, но на мене той ми стигаше - точно като вечната шотландска мъгла,

която прониква навсякъде. Пътувахме през мъглата, докато стигнахме

Цейлон, където спряхме в Коломбо. Коломбо има чудесно пристанище. Наоколо

видях много мили спокойна вода. Много приятна гледка! Доста се напатихме

от вълните в Индийски океан. Някои хора слязоха на брега да купят

скъпоценни камъни, опали и тюркоази, но аз не отидох, защото казват, че

просто те ограбват на брега и че скъпоценните камъни са дефектни или с

други думи - напукани. Но затова пък моят приятел, прислужникът, ми даде

един отличен цейлонски ананас. Макар че беше голям, за моя изненада можах

да го изям целия. Много вкусен! Червата ми бяха малко разслабени на

другия ден и помислих, че имам дизентерия, но за щастие тази болест не ме

сполетя, нито пък малария, поне досега. Сигурно е. било от ананаса.

Обаче най-лошото предстоеше тепърва. В Индийски океан попаднахме в

тайфун, който е най-лошият вид ужасна буря, каквато можете да си

представите. Отначало небето стана съвсем пурпурно, после тъмно-жълто

като месинг. Изпърво мислех, че е много красиво, но изведнъж заповядаха

на всички пътници да се приберат долу и аз с право взех тази заповед за

лошо предзнамение, защото веднага след това вятърът удари кораба като с

юмрук. На един човек, който стоеше до каютата си, вратата внезапно му

заклещи ръката и му откъсна палеца. Също и на един моряк му се счупи

крака. Беше ужасно.

Не ми стана лошо, но сега трябва да призная, че почти се изплаших много.