Unknown - i 5669a7f8bc5fef14

- Как е възможно! - възмути се тя. - Горкото момче за малко е щяло да се

удави или да го изядат акулите. Би могла да се покажеш малко по-загрижена

за брат си при такива опасности. Цяла сутрин се мъкнеш из къщи като

убита. Ей, чуваш ли? Искам да изтичаш до Агнес днес след обед. Ще й

занесеш и едно пакетче.

- Слушам - отговори Мери. - Кога трябва да се върна?

- Постой да си побъбрите с Агнес, ако искаш. Пък ако те покани на чай,

позволявам ти да останеш. Нищо лошо не може да ти се случи в обществото

на такава добра християнка като нея.

Мери не каза нищо, но омърлушените й движения се оживиха. Един безумен

план, който витаеше неопределено в съзнанието й през предишната безсънна

нощ, започна вече да се оформя при тази неочаквано предложена възможност.

Тя бе решила да отиде в Дарок. Да се осмели Да отиде сама, би било за нея

по всяко време трудно и опасно начинание, свързано с голям риск от

разкриване и несполука. Но ако тя изобщо искаше някога да предприеме

такова нечувано смело пътуване, навременната поръчка на Мама й предлагаше

единствената възможност. Тя знаеше, че има влак от Ливънфорд заДарок в

два часа, който преминава четирите мили между двата града за петнадесет

минути, и че същият влак се връща от Дарок в четири часа. Ако по чудо се

решеше да тръгне, щеше да има повече от час и половина, за да постигне

целта си, и това й се струваше достатъчно. Единственият въпрос, който я

безпокоеше, бе дали ще успее да предаде пакетчето преди два часа и което

беше още по-важно - дали ще успее да се откопчи от стесняващото и

излиятелно гостоприемство на Агнес, за да не изпусне злака.

Цяла сутрин Мери работи упорито с мисълта, че трябва да бърза и свърши с

домакинските си задължения преди един часа, когато хапна набързо няколко

залъка и изтича горе да се преоблече. Но щом стигна в стаята си на горния

етаж, я обхвана странно усещане. Изведнъж тя се почувствува лека, ефирна;

пред смаяните й очи подът на стаята се задвижи леко нагоре и надолу

бавно, с равномерно полюляване, стените също се наклониха към нея като

събаряща се къщичка от карти; пред погледа й заигра дъга от светлини,

последвани веднага от мрак. Краката й се подкосиха и тя тихо се свлече на

пода припаднала. Дълго време Мери лежа на гърба си в безсъзнание. После

постепенно затихналото й кръвообращение се възстанови благодарение на

хоризонталното положение на тялото й, малки струйки кръв сякаш отново

протекоха под мъртвешки бледата й кожа и тя с въздишка отвори очи, които

веднага се спряха на часовника, показващ един и половина. Тя трескаво се

повдигна на лакът и след няколко безплодни опита най-после успя да се

изправи. Чувствуваше се несигурна и отмаляла, но на главата й бе леко и

ясно. Пръстите й се прегъваха безсилно, но тя направи усилие, облече се

набързо и се втурна надолу по стълбите.

Мама я посрещна с писмото и пакета и цял куп заръки, поздрави и пожелания

за Агнес. Тя бе така погълната от доброжелателна щедрост, че не забеляза

лошия вид на дъщеря си.

- И да не забравиш да й кажеш, че сладкото е от тази година - викна тя

подир Мери на портата - и че в кейка съм сложила две яйца! И не й оставяй

писмото! Кажи й, че си го искам обратно.

На Мери оставаха двадесет минути да стигне до гарата, тя нямаше време за

губене. Тежкият пакет, съдържащ килограм кейк и килограм сладко, изпъваше

ръката й: както беше прималяла, мисълта за разкошния кейк я разстройваше,

а ароматичното сладко изпълваше с погнуса въображението й. Тя нямаше

време да предаде пакета на Агнес, а явно бе невъзможно да го разнася цял

следобед със себе си. Започнала бе вече едно отчаяно деяние и сега нещо я

подбуждаше към нова дързост. Нещо я караше да се отърве от суетния

подарък на Мама, да го пусне незабелязано в

канала или да го захвърли в някой близък двор. Теглото му я изморяваше, а

отвращението от мисълта за съдържанието му я тласна към внезапно

безразсъдство. До тротоара бе застанало едно момченце, окъсано, босо и

мръсно, и скръбно шареше с тебешир по тухлената стена. На минаване край

него с внезапен греховен порив Мери бутна пакета в ръцете на слисания

гамен. Без да съзнава какво върши, тя пошушна:

- Вземи! Бързо! Вътре има нещо за ядене!

Хлапето я изгледа удивено с ококорени очи, които показваха по-ясно от

всяка членоразделна реч дълбокото му подозрение към разни непознати,