Unknown - i 5669a7f8bc5fef14

материалното му положение бе такова, че го принуждаваше да приема

пациенти по всяко време. Той беше ерген. Домакинята му току-що му бе

донесла обяд от тлъсто, варено говеждо месо и мазен пудинг, който той бе

изял набързо, и тъкмо сега хроническото му лошо храносмилане,

предизвикано от лошо приготвената храна, нередовното хранене и

развалените зъби, от които страдаше, започваше болезнено да го измъчва.

Той изненадано погледна Мери.

- При болен ли ме викате?

- Не. Дойдох да се посъветвам с вас - отвърна тя с далечен и неузнаваем

глас.

- Седнете тогава - каза той рязко. Веднага усети, че тук има нещо

необикновено, и раздразнението му се увеличи. Отдавна бе престанал да се

интересува за клиническата страна на случаите и всяко отклонение от добре

утъпканата рутина на ежедневната практика, свързана с бързо раздаване на

шишенца, съдържащи разреден разтвор от евтини лекарства и бои, го

ядосваше. Освен това щеше му се час по-скоро да се върне да легне на

кушетката си; болезнен спазъм го сви в стомаха, като се сети, че вечерта

го чакаше доста работа.

- Какво има? - продължи той лаконично.

Със запъване Мери започна да му обяснява, изчервяваше се, заекваше,

отново продължаваше да говори като насън. Тя не знаеше как се бе

изразила, но пробудените съмнения на доктора явно бяха потвърдени.

- Ще трябва да ви прегледам - съобщи й той студено. - Сега ли, или ще се

върнете с ... с майка си?

Едва разбрала думите му, Мери се чудеше какво да отговори.

Студените му обноски я обезсърчаваха, безсърдечният му израз я

смразяваше, а и цялата му груба външност, провисналите неподстригани

мустаци, мръсните нокти на пръстите и мазните петна по жилетката му я

изпълваха с не по-малко чувство на силна антипатия. Тя обаче си каза, че

трябва докрай да понесе изпитанието, и тихо пошепна:

- Не мога да дойда друг път, господин докторе!

- Тогава се съблечете и се пригответе! - каза той грубо, посочи кушетката

и излезе от стаята.

С плахата си неловкост Мери едва успя да смъкне дрехите си и да легне на

изтъркания прокъсан диван преди завръщането му. Със затворени очи и

стиснати зъби тя се подложи на мъчителния и непохватен преглед. Душевно и

физически за нея това бе изтезание. Неговата грубост и недодяланост

сковаваше чувствителната й душа, допирането на неловките му пръсти я

караше да се гърчи от болка. Най-после той свърши и след няколко кратки

думи пак напусна стаята.

След пет минути Мери отново седеше на стола, облечена и нямо втренчена в

доктора, който с тежки стъпки се върна до масичката си.

Този път докторът бе малко объркан. Той често се бе натъквал на това

нещастие у жени от различни слоеве, но въпреки тромавия си, закоравял ум

съзнаваше, че това момиче, по-скоро това изплашено дете, е непосветено и

невинно. Той разбра, че неволната й дефлорация е съвпаднала със

зачеването. Разбра и защо тя тъй самоуверено се представи с чуждо име и в

неговото загрубяло сърце се пробуди смътно съжаление. Отначало с

безпокойството на неуспелия лекар, който се страхува за мършавото си

реноме, той подозираше, че тя ще го помоли по някакъв начин да я избави

от състоянието й. Но сега съзна напълно колко голямо бе неведението й.

Той се размърда неловко на стола и не знаеше как да започне.

- Не сте ли омъжена? - каза той най-после с потиснат глас.

Тя поклати глава, а очите й се овлажниха и разшириха от ужас.

- В такъв случай ви съветвам да се омъжите. Ще имате дете.

Отначало тя не разбра. После устните й се сгърчиха и разтрепераха, очите

й се овлажниха и сълзи безшумно рукнаха по лицето й. Тя се чувствуваше

парализирана, сякаш думите му я бяха зашеметили. Той й говореше, опитваше

се да й обясни какво трябва да направи, какво да очаква, но тя едва го

чуваше. Докторът се отдръпна назад; околните предмети изчезнаха; Мери се

озова в сивата мъгла на крайно и несравнимо низвержение, сама с

подлудяващо, ужасно съзнание за предстоящата, неизбежна трагедия. От

време на време тя долавяше смисъла на част от думите му, като оскъдни

проблясъци през вихрушката на мъглата около нея.

- Гледайте да не се тревожите! - чу тя гласа му. После през заобикалящия

я мрак проникнаха думите:

- Вие сте млада, животът ви не е пропаднал.

Какво знаеше той? Какво го беше грижа? Добронамерените му банални думи я

оставяха хладна и безучастна. Инстиктивно Мери почувствува, че