Unknown - i 5669a7f8bc5fef14

някоя малка къщичка ... Не в Дарок или Ливънфорд, но може би в Гаршейк.

Идеята му за къщичка в Гаршейк ги ободри. И двамата веднага си

представиха тихото старо селце, скупчено тъй уютно до устието на реката.

- Бих могла да чакам дотогава - отговори Мери с копнеж и видя в мислите

си една от малките варосани къщички на селото, заградена с червени рози,

с порта, обрасла с пълзящ клематис - къщичката, в която детето по

тайнствен начин щеше да дойде в прегръдките й. Тя погледна Денис и почти

се усмихна.

- Няма да те изоставя, мила - каза той. - Ако си храбра ... и издържиш

колкото може повече.

Влакът навлезе в гарата и бабата, ратаите и двамата работници се втурнаха

към местата си. Мери можа само набързо да се сбогува с Денис, който я

настани в купето. Влакът тръгна, той затича до него и до последния момент

държа ръката й, а когато трябваше да се пуснат, Мери сърцато му извика:

- Помня девиза ти, Денис, скъпи!

Той се усмихна и в отговор размаха шапка, докато влакът се скри зад завоя

и те се изгубиха от поглед.

Мери наистина бе храбра, а сега, след като узна най-лошото, бе готова да

употреби цялата си издръжливост, за да постигне единствената си надежда

за щастие. Срещата с Денис я спаси. Той беше и в бъдеще щеше да бъде

спасение за нея. Подкрепена от съзнанието, че е споделила тайната си с

него, тя сега усещаше у себе си сили да понесе всичко, докато той я

отведе завинаги. Тя потреперя при спомена за посещението при доктора, но

решително потисна в паметта си противните преживявания от последните два

часа. Заради Денис щеше да бъде храбра.

Завърнала се в Ливънфорд, Мери побърза да предаде писмото на Агнес Мойр и

с облекчение узна, че Агнес се е качила горе да изпие чая си. Затова Мери

и остави писмото в магазина заедно с всички поздрави и заръки на госпожа

Броуди и изчезна, доволна, че не я разпитваха.

По пътя към къщи тя размисли, че майка й положително щеше да разкрие по-

късно постъпката й с пакета, но тъй като бе забъркана в по-дълбока и по-

сериозна неприятност, това й изглеждаше безразлично. Мама можеше да

гълчи, да плаче или да се тюхка колкото ще, Мери знаеше, че само след

няколко месеца ще напусне тази къща, която сега мразеше. Всичките й мисли

и чувства се насочиха към изкусителното предложение на Денис и във

въображението си тя го превръщаше в действителност. Отхвърляйки от себе

си мисълта за сегашното си състояние, тя стремително съсредоточи

пламенните си надежди върху къщичката, която щеше да споделя с него в

Гаршейк.

Броуди седеше в кантората си и четеше "Ливънфорд адвъртайзър". Вратата бе

леко отворена, така че да може от време на време да отправя бдителен

поглед към магазина, без да прекъсва приятното четене на вестника. Пери

бе болен, на легло, както съобщи тази сутрин развълнувана майка му. Имал

голям цирей, който донякъде му пречел да ходи и съвсем не му позволявал

да сяда. Броуди промърмори недоволно, че иска от помощника си да стои, а

не да седи, но неохотно се съгласи да го освободи днес, когато го

увериха, че благодарение на непрекъснатите компреси страдалецът

положително щял да бъде облекчен и да се яви на работа на другия ден.

Седнал като на трон на стола си на върха на стълбата, водеща към

светилището му, Броуди посвети почти изключително вниманието си на

репортажа за селскостопанската изложба. Той се радваше, че не идват много

купувачи тази сутрин и че не е принуден да се унижава да върши грубата

работа в магазина, от която се отвращаваше и която изцяло предоставяше на

Пери. Преди няколко минутки той трябваше да напусне стола си, за да

обслужи един работник, който недодялано нахълта в магазина; във

възмущението си отпрати човека с първата шапка, която му попадна в ръце.

"Какво ме е грижа - помисли си той - дали шапката му става, или не!" Той

не можеше да се безпокои за такива дяволски дреболии; това беше работа за

Пери; Броуди искаше да прочете вестника си на спокойствие като всеки

джентълмен.

С вид на обиден той се върна на мястото си и отново се захвана с уводните

редове на репортажа.

"Ливънфордската градска и областна годишна изложба на добитък - прочете

той - се състоя в събота', 21 того, и бе посетена от Многобройни и

изтъкнати гости." Той прочете целия репортаж бавно, внимателно, търпеливо

и към края на статията стигна до частта, започваща с думите: "Между