Unknown - i 5669a7f8bc5fef14

присъствуващите..." Очите му светнаха напрегнато и триумфално блеснаха,

като видя, че името му бе напечатано. Сред изтъкнатите имена от града и

графството към края на списъка, естествено, но не съвсем накрая, стоеше

името на Джеймс Броуди. Той победоносно удари с юмрук по масата. Ей богу,

това ще им даде да разберат! Всички четяха "Ливънфорд адвъртайзър", който

излизаше веднъж седмично в петък - всички щяха да видят името му да се

откроява близо до името на човека от ранга на лордуправителя на

графството. Броуди засия от суетност. Той обичаше да гледа името си

напечатано. Главното "Д" от Джеймс имаше особена обаятелна извивка, а що

се отнася до презимето му - не, името на рода! - той се гордееше с него

повече, отколкото с всичко друго, което притежаваше, взето заедно. Той

вирна глава на една страна, без да откъсва поглед от своето прелестно

име. Всъщност бе прочел дългия репортаж, измъчвайки се с многословието

му, единствено за да види себе си изтъкнат в очите на общественото

внимание посредством тези две напечатани думи. Той просто ги поглъщаше с

очи.

Джеймс Броуди! Устните му неволно се нагласяха, за да произнесат тези две

думи, които беззвучно се въртяха на езика му. "Горд човек си ти, Броуди -

прошепна той на себе си. - Ех, колко си горд! - Но кълна се, има защо."

Очите му се замъглиха от силата на чувствата му, целият списък от

бляскави личности с техните титли, чинове и отличия отпадна от зрителното

му поле, остана единственото име, което сякаш неизличимо се бе отпечатало

върху ретината му. Джеймс Броуди! Нищо не можеше да надмине тези прости,

но съдържателни думи.

Мислите му леко се отклониха от своя ход и ноздрите му се разшириха от

възмущение, като си спомни, че

бе трябвало да се унизи в собствените си очи, като обслужва един прост

работник през същата тази сутрин. Това можеше да става преди двадесет

години, когато бе още млад и се бореше и бе принуден да се заеме с

търговия поради обстоятелства, които не зависеха от него. Но сега той

имаше нает слуга, който трябваше да работи вместо него. Той почувствува

тазсутрешната случка като петно върху името си и в гърдите му се надигна

яростно възмущение срещу нещастния Пери, загдето го бе изоставил.

- Ще му дам аз един цирей - викна Броуди. - Тоя пъпчив дребосък!

Броуди открай време знаеше, че не е роден за търговия, но тъй като

трябваше да приеме тази професия, той преобрази съдържанието й в нещо,

Което по подхождаше на неговото име и положение. Той никога не бе се

считал за търговец и още от самото начало бе възприел ролята на обеднял

благородник, принуден да живее от неподходящо и недостойно занятие. Той

смяташе, че самата му личност по странен път бе придала благородство на

професията му и я превръщаше в нещо достойно за него. Тя престана да бъде

нещо мизерно и се превърна в нещо изключително. От самото начало той

никога не бе тичал подир хората - всъщност те бяха принудени да играят по

неговата свирка и да му уйдисват на всяка слабост и прищявка.

На млади години веднъж бе изхвърлил един човек от магазина си заради една

нелюбезна дума; бе стреснал града и го бе накарал да го признае. Не се

молеше за благосклонност, а се изправяше излъчен, сякаш казваше:

"Приемете ме такъв, какъвто съм, или ме оставете на мира!" Това

ненормално поведение се бе увенчало с изключителен успех. Той си бе

създал име на груб, но абсолютно честен и открит в постъпките си човек;

най-дръзките му максими се повтаряха като епиграми в градските клюки;

благородниците го признаваха - както се изразяваха тук - за "личност", а

оригиналната му индивидуалност му спечели тяхното покровителство. Но

колкото повече се развиваше характерът му, толкова по-силно презираше той

средствата, които му бяха донесли известност.

Сега той се смяташе за изтъкната личност, надрасъл изискванията на

търговията. Той изпитваше огромно

задоволство, че е успял да постигне известност въпреки недостойния

характер на професията си. Огромната му гордост му пречеше да направи

разлика между известността, която бе постигнал, и по-благородната почит,

към която се стремеше. Успехът го настървяваше още повече. Той искаше

името му да прогърми. "Ще им дам да разберат - прошепна той арогантно. -

Ще им дам да разберат какво мога аз!

В този момент някой влезе в магазина. Броуди погледна разгневен;