Unknown - i 5669a7f8bc5fef14

захвърлен през стаята от лявата ръка на Броуди като от катапулт, се

блъсна във вратата и разби стъклата и рамката на хиляди късчета.

С треперещи ноздри и увиснала ръка Броуди стърчеше и тъпо съзерцаваше

опустошението, което бе причинил. Той не усещаше никаква болка в

наранената ръка, а само невъзможност да я движи, но гърдите му щяха да се

пръснат от ярост заради поражението. Фактът, че това младо пале не само

не се уплаши, но и можа да се изплъзне, го караше да се гърчи от наранена

гордост; физическата болка беше нищо, но пораженията върху самочувствието

му бяха убийствени.

Пръстите на лявата му ръка се свиха конвулсивно. Още една минута и той

щеше да го хване, и пребие; Броуди беше сигурен в това. Но да остане

победен, без да му е нанесъл поне един удар! Само някакъв слаб остатък от

самообладание и здрав разум му попречиха

да хукне слепешком по улицата подир Фойл и да се опита да го настигне и

да му строши костите. За пръв път в живота му някой бе дръзнал да го

изиграе и той изскърца със зъби при мисълта, че бе посрамен и надхитрен

от този нахален и долен хлапак.

- Ей богу, ще го накарам да ми плати за това! - викна той в празната

стая.

После погледна безполезната си ръка. която вече бе посиняла, отекла и

подпухнала. Разбра, че трябва да се погрижи за нея и че ще трябва да

измисли нещо за обяснение - някаква глупава история, че се е подхлъзнал

по стълбите. Той сърдито напусна магазина, затръшна външната врата,

заключи я и тръгна.

Междувременно Денис схвана, че с прибързаната си постъпка е нанесъл

неизмерима вреда на Мери и на себе си. Преди разговора той си

въобразяваше, че би могъл да разположи към себе си баща й и да получи

съгласието му да се среща с нея. Смяташе, че така ще им е по-лесно да

подготвят събитията и да изработят определен план за бягство. Всъщност

той самонадеяно бе очаквал Броуди да започне да го гледа с по-малко

неодобрение и дори да изпита към него известна благосклонност. Ако

успееше, това несъмнено щеше да улесни внезапните стъпки, които те по-

късно биха били принудени да предприемат, и щеше да смекчи удара от

неизбежното разкриване.

Тогава той още не познаваше Броуди. Често се бе замислял над разказите на

Мери, но си въобразяваше, че думите й са повлияни от детински страх или

че чувствителната й природа преувеличава силата на грозните му

наклонности. Сега вече напълно разбираше ужаса й от Броуди, почувствува,

че забележките и са били дори прекалено снизходителни. Само преди няколко

мига той го бе видял в състояние на такава .невъздържана злоба, че

започна да се страхува за Мери и многократно се прокле заради

безразсъдната си постъпка.

Денис бе напълно объркан и не знаеше какво да направи, когато изведнъж,

като минаваше покрай една книжарница на Хай стрийт, му дойде мисълта, че

може да й пише писмо и да я помоли да се срещнат на другия ден. Влезе в

книжарницата и купи лист хартия и плик. Въпреки безпокойството си той си

бе запазил способността да печели хората и с чара си накара възрастната

дама зад тезгяха да му продаде една марка и да му услужи с перо и

мастило. Тя стори това на драго сърце, с майчинска усмивка, и докато той

пишеше кратката бележка за Мери, го гледаше доброжелателно с крайчеца на

окото си. Като свърши, той и благодари любезно и тъкмо щеше да пусне

писмото в кутията пред книжарницата, когато го осени нова мисъл и той

дръпна ръката си като опарен. Денис бавно се отвърна от пощенската кутия

и като се замисли над новата опасност, накъса писмото на малки парченца и

ги пръсна по улицата. Той се бе сетил, че ако случайно писмото бъде

заловено, Броуди веднага ще разбере, че е бил умишлено измамен, че те с

Мери са се срещали тайно през цялото време. Денис вече бе направил една

сериозна грешка през деня и реши да не допуска друга. Той закопча плътно

сакото си, мушна ръце в джобовете, издаде брадичката си войнствено напред

и бързо се отдалечи. Решил бе да разузнае околностите на къщата на

Броуди.

Денис не познаваше тази част на града и малко се полута в предградието,

но благодарение на чувството си за ориентация след много обиколки най-

после видя дома на Мери. Никога не бе виждал тази къща и сега, след като

я разгледа, остана поразен. Тя му приличаше повече на затвор, отколкото

на жилище и му изглеждаше толкова неподходяща за подслон на нежната и