Unknown - i 5669a7f8bc5fef14

накара тоя хлапак да сведе поглед, нито да го предизвика да избухне. С

усилие се овладя и каза саркастично:

- Нямам навика да разменям мисли с такива като вас, но тъй като имам

малко свободно време, ще ви кажа какво имам против. Мери Броуди е дама,

тя има в жилите си кръв, с която и една херцогиня може да се гордее, и тя

е моя дъщеря. Вие сте долна ирландска измет, нищо, което е произлязло от

нищо. Баща ви продава евтина ракия и не се съмнявам, че вашите деди са

яли картофени кори направо от гърнето.

Денис още устояваше, без да мигне на погледа му, макар и той да кипеше от

обидите. Но отчаяно си налагаше да остане спокоен.

- Обстоятелството, че съм ирландец, положително Не ме опетнява - отвърна

той с равен глас. - Аз не пия нито капка. Всъщност аз се занимавам със

съвсем друга работа, която смятам някой ден да ми донесе големи доходи.

- Чувал съм за работата ви, миличък. Дълги обиколки из провинцията, а

после отново се мотаете с дни. Познавам ги такива като вас. Ако мислите,

че можете да спечелите пари, като разнасяте чай из Шотландия, значи, сте

глупав, а ако мислите, че такава пършива служба може да ви реабилитира за

калпавото ви семейство, трябва да сте луд.

- Искам да ме оставите да ви обясня, господин Броуди.

Броуди го изгледа диво.

- Ще ми обяснявате! Вие смеете да ми говорите така, проклет пътуващ

търговец! Знаете ли с кого говорите? Погледнете! - ревна той, размаха

вестника и го просна пред младежа. - Вижте това, нали можете да четете! С

такива хора се събирам аз! - Той изпъчи гърди и викна: - По-скоро бих

пуснал дъщеря си да се търкаля със свинете, отколкото да ви стане жена.

С голямо усилие Фойл отново се удържа.

- Господин Броуди - помоли се той. - Искам да ме изслушате. Вие сигурно

ще признаете, че човекът е това, каквото направи със себе си - че сам

определя съдбата си, независимо от това, какви са родителите му. Аз не се

срамувам от произхода си и ако възразявате срещу него, това не е позор за

мен.

Броуди го погледна намръщено.

- Осмелявате се да ми приказвате за тоя проклет новоизмислен социализъм!

- ревна той сърдито. - Всички хора са равни, така ли? И какво още?

Глупак! Това ми стига. Махайте се!

Денис не помръдна. Той ясно видя, че този човек не разбира от разумни

доводи, че по-лесно би пробил каменна стена с главата си; разбира, че при

такъв баща животът на Мери трябва да е непрекъснат низ от ужасни

нещастия. Но именно заради нея реши да се въздържи и каза съвсем

спокойно:

- Съжалявам ви, господин Броуди. Вие принадлежите на епоха, която

отминава; вие не разбирате прогреса. Вие не разбирате какво значи да си

създаваш приятели, вие можете да си създавате само врагове. Лудият не съм

аз!

Броуди се надигна с дебнещ вид, той беше побеснял като раздразнен бик.

- Ще се махнеш ли оттук, прасе? - каза той дрезгаво. - Или чакаш да те

смажа?

Той тежко пристъпи към младежа. Денис би могъл да напусне кантората за

миг, но скритото му упорство бе предизвикано от обидите на Броуди и макар

да знаеше, че заради Мери трябва да си отиде, той остана. Уверен, че ще

съумее да се отбранява, той не се плашеше от силата на Броуди и схвана

също, че ако си отиде сега, Броуди ще си помисли, че го е изхвърлил

като бито куче. С глас, подавен от отвращение, Денис извика:

- Не ме докосвайте! Търпях обидите ви, но не си позволявайте нищо повече!

При тези думи яростта на Броуди почти го задуши.

- Как не! - извика той, а дишането му стана често и шумно. - Хванах те

като плъх в капан и ще те смажа като плъх.

С тежки, бавни стъпки той бавно напредваше към Денис, внимателно

маневрираше с огромното си надвиснало тяло към него; после, като приближи

на по-малко от метър до младежа, толкова близо, че Денис не би могъл да

се изплъзне, устните му злобно оголиха венците. Изведнъж той вдигна

гигантския си юмрук и със смазваща сила замахна към главата на младия

Фойл. Чу се остро, хрупкаво изпращяване. Ударът не падна върху главата на

Денис; по-бърз от светкавица, той се бе отдръпнал настрана и юмрукът на

Броуди се стовари върху стената със силата на ковашки чук. Дясната му

ръка увисна безжизнено: китката беше счупена. Денис сложи ръка на

дръжката на вратата и спокойно каза:

т Съжалявам, господин Броуди. Виждам, че все пак има неща, които не

разбирате. Предупредих ви да не опитвате подобно нещо.

След това излезе, и то точно навреме. Тежкият махагонов въртящ се стол,