Unknown - i 5669a7f8bc5fef14

дума, а бе приковала непроницаем поглед върху Мери, сякаш премисляше

всевъзможни неща, които никой, а най-малко Мери, би могъл да знае.

Понякога на Мери и се струваше, че тези помътнели тъпоумни очи я

пронизват, четейки мислите й, пълни с отмъстително подозрение, а когато

погледите им се срещнеха, враждебна искра проблясваше в замръзналите

зеници на бабата. Напоследък Мери изпитваше чувството, че очите на

старата Сибила я омагьосват и тя движи уморените си пръсти неспирно,

въпреки волята си, мъчейки се да свърши едно безкрайно кълбо прежда.

За старицата бе приятно развлечение да наблюдава

младото момиче, но същевременно това бе неин дълг, задача, поставена й

преди шест седмици. Тя леко поклащаше глава, припомняйки си онзи

невъобразим следобед, когато синът и си дойде с превързана ръка и лице,

мрачно като нощ; спомни си онова важно съвещание между Броуди и съпругата

му зад заключената врата на гостната. Нямаше ни помен от обикновените

кавги, никаква врява из къщата - само сурово, гнетящо мълчание. Тя не

можеше да разбере какво бе станало, но сигурно някакво голямо нещастие бе

надвиснало. След това дни наред по лицето на снаха й бе изписана уплаха;

устните на госпожа Броуди потрепваха, когато съобщи на старата, че трябва

да пази Мери. Тя каза само: "Мери не бива да излиза от къщата! Нито

крачка навън от пътната врата! Това е заповед!" Мери беше затворница,

това беше всичко, а бабата отсега нататък беше тъмничар. Зад маската на

лицето си тя се наслаждаваше на тази мисъл, на мисълта, че Мери е в

немилост. Тя никога не бе обичала момичето и възложената й сега работа я

изпълваше с дълбоко удовлетворение и наслада.

Размислите й бяха прекъснати от влизането на госпожа Броуди. Мама подири

с очи Мери.

- Сви ли вече петата? - осведоми се тя, като се мъчеше да се покаже

заинтересувана.

- Почти - отвърна Мери, а бледото й лице не промени израза си на

безразлично равнодушие.

- Работата ти спори. Ще наплетеш за баща си цял куп чорапи за зимата още

преди да са се свършили всичките.

- Мога ли да изляза малко в градината?

Майка й с престорена загриженост погледна през прозореца.

- Всичко е прогизнало от дъжда, Мери. Мисля, че ще е по-добре да не

излизаш точно сега. Когато Неси си дойде, може би ще престане и тогава

можеш да я изведеш на разходка в задния двор.

Глупавата дипломация на Мама! Волята на Броуди, прикрита зад благовидни

съвети или изразявани явно под формата на възвишени цитати от светото

писание, пристягаше Мери като примка в продължение на шест седмици, всяка

от които бе сякаш година - година с дълги, дълги дни. Толкова потисната и

слаба бе сега волята й за съпротива, че тя се чувствуваше длъжна да иска

позволение за всяка своя постъпка.

- Мога ли тогава да отида за малко в стаята си? - рече унило тя.

- Разбира се, Мери. Ако искаш да четеш, мила, вземи това - и докато

дъщеря й излизаше бавно от стаята, госпожа Броуди й тикна един подвързан

екземпляр от проповедите на Спърджън; тази книга лежеше под ръка върху

тоалетката. Но щом Мери излезе, двете жени в стаята размениха поглед и

Мама леко кимна с глава. Бабата стана веднага, послушно напусна топлото

място край камината, дотътри се до гостната и седна до прозореца към

улицата, откъдето имаше пълна възможност да наблюдава всеки, който би се

опитал да излезе от къщата. Системата на постоянен надзор, предписана от

Броуди, бе в действие. Но едва ли бе изминала и минута от излизането на

бабата, и Мама бе осенена от друга идея. Тя размисли, после поклати

глава, съзнавайки, че сега й се отдава благоприятна възможност да изпълни

поръченията на съпруга си, и като прихвана поли, изкачи се по стълбата и

влезе в стаята на дъщеря си, решена да каже една "добра дума" на Мери.

- Рекох да дойда да си побъбрим малко - весело каза тя. - От ден-два не

съм разменила ни дума с теб.

- Да, Мама.

Мери инстинктивно разбра какво предстоеше, разбра, че Мама ще й чете една

от благочестивите проповеди, поставени в ход напоследък, които отначало я

карала или да плаче, или да негодува, но които никога не бяха я накарали

да се чувствува по-добре душевно, а сега просто безсмислено отекваха в

претръпналите й уши. Тези възвишени нравоучения й бяха станали нетърпими

през времето на карцирането й; наред с всякакви други високопарни

наставления те й биваха натрапвани, стоварваха се отгоре й като обвинения