Unknown - i 5669a7f8bc5fef14

неговата голяма месингова фирма, очукана през първите трудни години от

камъните на някой пакостлив гамен, а сега излъскана, гладка и нечетлива,

лъщеше с достойнство като окото на оракул, призоваващо към себе си

болните и изнурените.

Пред вратата, където се спря за момент да сподави опасенията си и да

събере смелост, тя видя отдалеко да се приближава един възрастен човек,

познат на баща й, и с внезапно стрясване съзна, че не може да рискува да

влезе, докато той можеше да я види. Тя се обърна с гръб към него и бавно

мина покрай къщата. С крайчеца на окото си разгледа голямата солидна

къща. с портал в тежък георгиански стил, с прозорци, закрити с тайнствени

тъмнооранжеви завеси, и почувствува с растящо смущение как къщата

надвисва все по-тежко над нея, почувствува как съмненията й се възвръщат,

по-големи и по-тревожни. Грешка щеше да бъде да отиде при лекар, който я

познава. Денис може би щеше да бъде недоволен, загдето е предприела

такава стъпка, без първо да се посъветва с него;

по-удобно беше да дойде друг път; тя не беше болна и се чувствуваше добре

като всякога; просто бе станала жертва на собственото си въображение и

това очевидно беше ненужно и опасно.

Сега улицата беше пуста и тя разбра, че или трябва да влезе веднага, или

изобщо да не влиза; като си каза, че първо ще влезе, а после ще се справя

с трудностите; тя сложи ръка върху дръжката на вратата, но си спомни, че

няма пари в себе си, за да плати хонорара, който дори и докторът да не го

поиска, трябва да се даде веднага, за да се избягнат усложнения, водещи

към разкриване. Тя отдръпна ръката си и отново започна нерешително да се

разхожда по тротоара. Изведнъж видя една слугиня да наднича иззад

завесите на един от предните прозорци. Всъщност слугинята не беше

забелязала нищо, но на възбуденото въображение на Мери се стори, че тя я

гледа подозрително и под обвинението на това явно наблюдение се

разпръснаха последните остатъци от решителността й. Тя почувствува, че не

може повече да понася мъчителното колебание, и с виновно изражение

забърза по улицата, като че ли я бяха хванали в някаква позорна постъпка.

Мери отново измина уморителния път, по който бе дошла, а незадоволеното й

желание почти я задушаваше. Тя се наричаше глупачка и страхливка; лицето

и гореше от срам и обърканост; тя чувствуваше, че на всяка цена трябва да

избегне погледите на хората. За да отбегне всеки, който би могъл да я

познае, и за да се върне в къщи колкото може по-бързо, тя не тръпна по

Хай стрийт, а пое друг път - една тясна и мръсна уличка, наречена Колидж

стрийт, но която всички наричаха Канала, тя се отделяше от завоя на

главната улица и водеше, минавайки под железопътната линия, право към

Мерата. С наведена глава Мери се спусна в мрачния Канал, сякаш искаше да

се скрие тук, и забърза по грозната, ползуваща се с лоша слава улица, с

груб калдъръм и канавки, пълни със счупени бутилки, празни консервени

кутии и с гнилата смет на бедния квартал. Само желанието да не я познаят

накара Мери да тръгне по тази негласно забранена за нея улица, където

никога не бе идвала; но дори в паническото и бягство мизерията на

уличката протегна към нея мръсната си ръка.

От разградените дворове я заглеждаха жени, развлечени, с голи ръце, които

стояха без работа на групи и бъбреха; едно улично куче я подгони с лай и

се впусна по петите й; един сакат човек, мръсен и обезобразен, разположен

на тротоара, подвикна подире й за милостиня, преследвайки я с плачливи,

натрапчиви и оскърбителни молби.

Мери тръгна още по-бързо, за да се измъкне от потискащата уличка, и почти

я бе преминала, когато видя пред себе си много хора, насочили се насреща

й. За един трагичен миг тя застана неподвижно, въобразявайки си, че това

е тълпа, готова да се втурне и да я нападне. Веднага обаче до слуха й

достигнаха звуците на музика и тя разбра, че врагът, потеглил срещу и

като полк в боен ред, обкръжен от безразборно множество мръсни дечурлига

и тичащи наоколо мършави псета, е местният отряд на Армията на

спасението, образувана неотдавна в Ливънфорд. В устрема на младежкия си

ентусиазъм преданите сподвижници използуваха празника, за да маршируват

из бедните квартали на града - дори в този ранен час, - за да сразят

всеки порок и разпуснатост, които биха могли да се проявят по повод