Unknown - i 3e0c0223816db71f

изкрещя Дрон. — Сърбайте, дорде ви се доповръща. Това ще ви научи как да се

държите с хора, по-слаби от вас.

После, понеже се страхуваше, че Броуди може да се нахвърли върху него,

се завъртя и хукна към дупката си.

Броуди стоеше окаменял. Страхливото злорадство на Дрон съвсем не го

трогна, но самата новина означаваше катастрофа. Винаги ли щеше да го преследва

нещастието? Фирмата „Мънго“ бе основана в Глазгоу и отначало вършеше своята

дейност само там, но от известно време протягаше пипалата си в съседните райони.

Хората от „Мънго“ бяха пионери, разбрали преимуществото на системата на

клоновете; те проникнаха в повечето градове на Ланкашир, а сега постепенно

навлизаха в Клайд. Броуди знаеше, че това нашествие бе причинило разорението на

много местни търговци, защото компанията хвърляше не само прах в очите,

използувайки похвати като разпродажби и ослепителни витрини, на които стоките

бяха отбелязани не с обикновени, честни шилинги, но с измамни цифри, хитро

завършващи с дроб — например 11¾ пенса, — а всички артикули бяха украсени с

показни табелки, които изкушаваха купувачите с надписи като: „Всичко за деца“,

„Много на сметка“ или дори „Изключителен шик“. Освен това, за да подбие

конкурентите, фирмата безмилостно намаляваше цените. Мънго бяха открили вече

клонове в Дарок и Ардфилан и макар че не търгуваха само с шапки, Броуди често се

бе ласкал е мисълта, че ще оставят на мира Ливънфорд, защото тук се намираше

неговото отдавна основано предприятие, пуснало такива дълбоки корени. Той с

пренебрежение си бе казал, че те не биха продали и една шапка в година. Но ето

че идваха. Той съзнаваше, че предстои борба — и той щеше да се бори жестоко:

нека само се опитаха да повалят Броуди, после щяха да носят последиците.

Изведнъж той си спомни в какво близко съседство с него ще бъде новият магазин и

в горчив прилив на злобно възмущение размаха заканително юмрук към празния

магазин, обърна се и влезе в своя.

Влизайки, Броуди кресна на Пери, който седеше кротко както винаги:

— Какво се мотаеш там, овца такава. Свърши за разнообразие някаква

работа. Омръзна ми скучната ти мутра.

— Каква работа да свърша, сър? Купувачи няма.

— Виждам, че няма. Да не искаш да кажеш, че нямам клиенти — аз, който

имам най-доброто и най-солидно предприятие в града. Снегът пречи на хората да

излязат, глупак такъв. Я разтреби малко или вземи сапун и върви да си умиеш

краката — изкрещя Броуди и затръшна след себе си вратата на канцеларията си.

Той седна. Сега, когато остана сам, главата му, която винаги държеше

гордо изправена, се сведе леко; едва забележимата промяна в него се прояви

по-ясно в слабата хлътналост на гладката твърда линия на бузите му, в едва

забележимата горчивина, легнала в ъглите на устата му. „Хералд“ лежеше

неразтворен на бюрото му; месеци наред не бе поглеждал вестника, а това беше

знаменателно; сега с пренебрежително отвращение той хвърли вестника от масата на

пода със сърдит замах на дланта. Изведнъж ръката му потърси джоба и с привична

машиналност извади лулата и кесията с тютюна: след това той ги погледна за миг, сякаш се учуди откъде бяха дошли в ръцете му и ги постави с гримаса на

отвращение пред себе си на бюрото. Днешното утро така упорито му носеше

неприятност, че дори му се отщя да пуши.

Въпреки че в стаята гореше огън и въпреки прехваленото му безразличие

към студа, изведнъж му стана студено. По тялото му преминаха тръпки и той си

спомни какво бе казал Грирсън: „Нищо не ободрява човека така, както една

мъ-ъ-ъничка капчица, особено в такова време!“ Мъ-ъ-ъничка капчица! — що за израз

за възрастен човек, помисли си Броуди; но на Грирсън му подхождаше да говори

така с неговия мек мазен глас и цялата му мазна муцуна. Очевидното значение на

тази мисъл беше, че на Крос вече го смятаха за пияница — него, който не бе

пийнал капка от месеци насам.

Страница 91

Archibald Kronin - Zamykyt na shapkarq

Броуди нетърпеливо скочи от стола и погледна през замръзналия прозорец

снега, който се стелеше навсякъде — по земята, върху замръзналия Ливън, по

покривите на къщите, във въздуха и падаше непрекъснато, сякаш никога нямаше да

престане да вали. Струваше му се, че пърхащите снежинки, от които всяка

поотделно бе безкрайно лека, се превръщат всички заедно в непоносима тежест.

Докато съзерцаваше така, една прикрила се някъде мисъл започна да расте и