Unknown - i 3e0c0223816db71f

няколко минути неподвижните черти на лицето си и да се наслаждава на своята

непобедима воля. Да, с трудна задача се бе заел през последните три месеца, но

беше се справил, дявол да го вземе! Много стрели пускаха срещу него и те се

забиваха дълбоко, но той нито веднъж, нито с дума, нито с жест не издаде пред

хората мъката на ранената си и оскърбена гордост. Той победи. Броуди отмести още

по-назад шапката си, пъхна палци под мишниците на жилетката си и като пое жадно

студения въздух с големите си ноздри, огледа предизвикателно мълчаливата улица.

Въпреки хапливия студ той не носеше нито палто, нито шал: той така се гордееше с

непоклатимото си здраве, че считаше тези неща за проява на слабост. За какво ми

е палто при моето здраве? — говореше презрителната му поза, въпреки че тази

сутрин, преди да се облее, бе принуден да счупи тънката корица лед по

повърхността на студената вода в каната. Студеното време му беше по сърце. Той

се упиваше от режещия мраз, пълнеше мощно гърдите си с ледения въздух и като

вдишваше, привличаше белите пърхащи снежинки, които падаха на езика му, топяха

се като нафора и го изпълваха с нови, пресни сили.

Изведнъж той забеляза, че един човек се приближава към него. Само

възбудената му гордост не му позволи да се скрие в магазина, защото в този човек

той позна най-сладкодумния и мазен клюкар в града.

— Проклет да е змийският ти език — промърмори той, като чу бавните

приглушени стъпки да приближават, и видя, че човекът бавно пресича улицата. — С

удоволствие бих го изскубнал от устата ти. Да, идва насам. Така си и мислех.

Приближи Грирсън, с шал, вдигнат до посинелите му уши. Както и

предполагаше Броуди, той се спря.

— Добро утро, господин Броуди — подхвана той, като натърти на думата

„господин“ и произнесе поздрава си с тон, който можеше да мине за почтителен или

просто за ироничен.

— Добро утро — каза Броуди късо.

Той жестоко бе патил вече от скритата отрова на този език и го мразеше

безкрайно.

— Студът май се задържа — продължи Грирсън. — Зла зима излезе тази, но

виждам, че вас това ни най-малко не ви тревожи. Човек би рекъл, че сте от

желязо, всичко можете да изтърпите.

— Това време особено ми допада — сопна се Броуди и изгледа презрително

посинелия му нос.

— Работата е там — отвърна мазно Грирсън, — че тоя упорит мраз все

някога ще трябва да си отиде. Един ден ледът ще се пропука, ще настъпи

размразяване. А колкото по-свиреп е студът, толкова по-приятно ще е

размразяването. Един ден тук ще настъпи голяма промяна.

Страница 88

Archibald Kronin - Zamykyt na shapkarq

Той простодушно погледна Броуди. Броуди напълно разбра двоякото значение

на думите му, но не беше достатъчно находчив, за да му отговори по същия начин.

— Така ли? — рече той бавно и се подсмихна. — Много голям умник сте вие!

— О, не, не, господин Броуди. Това е просто добра интуиция или както

римляните са казвали: „признаци за времето“.

— Както виждам, вие освен това сте и учен.

— Представете си — продължи Грирсън несмущаван от нищо, — тази сутрин в

къщата ми долетя мъничка червеношийка. Едва не бе умряла от студ — добави той и

поклати глава. — Това време сигурно е ужасно за птичките… пък и за всеки, който

си няма дом, където да се прибере.

После, преди Броуди да си отвори устата, той допълни:

— Как е цялото ви семейство?

Броуди се насили да отговори спокойно:

— Много добре, благодаря. Неси върви отлично в училището, както

несъмнено сте чули вече. Тази година пак ще обере всички награди.

„Така ти се пада! — помисли си Броуди. — Нали твоят глупав дангалак все

трябва да отстъпва първото място на умната ми дъщеря.“

— Не, не съм чул. Но без друго това е чудесно.

Грирсън помълча и после попита със сладък глас:

— Имате ли напоследък някаква вест от по-голямата дъщеря — става дума за

Мери?

Броуди скръцна със зъби, но се овладя и каза бавно:

— Ще ви помоля други път да не споменавате това име в мое присъствие.

Грирсън се престори, че е много смутен.

— Прощавайте, ако съм ви огорчил, господин Броуди, но винаги имах

слабост към тази ваша дъщеря. Аз бях много разтревожен от дългото й боледуване, но онзи ден чух да говорят, че била намерила работа в Лондон и се питах дали не

й е помогнало онова семейство от Дарок, искам да кажа Фойлови. Разбира се, вие

едва ли знаете нещо повече от мен.