Unknown - i 3e0c0223816db71f

от дъщеря си. Тя сама се бе осъдила и той открито бе заявявал, че ще я остави да

изгние, прокудена от порядъчното общество. Въпреки нямата печал на съпругата му

и големите клюки, въпреки крайно колебливото обществено мнение в града, въпреки

жестоко уязвилия го личен разговор с д-р Ренуик и позорните публични оскърбления

и обвинения той бе останал непоколебим, не бе отстъпил. Той не бе пожелал да

види Мери и непреклонността на решението му сега го утешаваше и му помагаше да

се успокои. Но хората не знаеха какво бе претеглил той: нанесеният на гордостта

му удар беше почти смъртоносен. С жестоко удоволствие той отправи мисли към

утехата, която бе изпитвал през тези горчиви месеци, и остави душата си да се

наслаждава на катастрофата на моста. Смъртта на извънбрачното Мерино бебе не му

доставяше никакво удоволствие — той веднага се бе отрекъл от детето, — но

мисълта за смазаното тяло на Фойл (жалките останки от което бяха намерени и сега

гниеха на Дарокска земя), рядко излизаше от ума му. Тя беше балсам за нараненото

му високомерие. Въображението му изпадаше в бясно опиянение от живите, граничещи

с болезненост подробности. Съвсем не го интересуваше, че още сто души бяха

загинали; според него цялата катастрофа бе само инструмент за едно справедливо

отмъщение. Единствен Денис бе му причинил злини, бе посмял да му се

противопостави и сега той бе мъртъв. Каква сладка утеха!

Броуди тъкмо се обръщаше, за да влезе в магазина си, когато отново го

заговориха. От съседната врата с тревожна боязливост беше излязло дребно човече, което сега стоеше пред него. Това беше Дрон. Презрение се изписа по лицето на

Броуди, като видя как конвулсивно трепереше Дрон, а самоувереността му се върна

както винаги, когато видеше, че всява страх у другите. С презрително равнодушие

той се опитваше да отгатне целта на посещението на Дрон. „Дали пък няма да ми

извести, че му се е родило ново хлапе“, каза си Броуди, като забеляза особения

вид на Дрон, който като че с мъка искаше да скрие нещо. Видът на Дрон бе

наистина забележителен: той целият трепереше от възбуждение, потриваше бързо

ръце, светлите му мигли непрекъснат мигаха и краката му трепереха, като че бе

заразен от тетанус, когато със заекване се опита да заговори:

— Хайде, изплюйте камъчето — кипна Броуди — и не ме дръжте повече на

вратата. С какво животинче ви е благословил бог този път?

— Съвсем не става дума за това — изрече Дрон бързо в нов прилив на

конвулсии, после добави бавно като човек, който добре си е научил урока:

— Тъкмо се питах дали сте съвсем сигурен, че не искате помещението ми,

което ви предложих миналата година. — Дрон кимна с глава по посока на празния

магазин. — Вие може би сте забравили, че тогава ме изхвърлихте на улицата, но аз

не съм. Не съм забравил, че ме изхвърлихте и аз се проснах на гърба си.

При последните думи гласът му премина в пискливо крещене.

— Вие просто паднахте, драги, и това е всичко. Ако ви харесва да седите

на задника си пред моя магазин, това си е ваша работа. Но ако това не е особено

приятно, както може би сте се уверили, тогава оплачете се на жена си. Това не е

моя работа — спокойно каза Броуди.

Все пак не можеше да не забележи погледа на Дрон, разкриващ две

противоположни чувства, които се бореха за първенство, поглед, в който се четеше

Страница 90

Archibald Kronin - Zamykyt na shapkarq

едновременно уплахата и ликуването на заека, който вижда, че врагът му се е

хванал в собствената си клопка.

— Питах дали сте сигурен — с треперещ глас повтаряше Дрон; той не

забеляза, че го прекъснаха и продължи на един дъх:

— Питах дали сте сигурен, че не искате това мое помещение, защото и да

го искате, няма вече да може да го получите. Не го давам под наем. Не го давам

под наем, защото го продадох. Продадох го на компанията „Мънго — шапки и

галантерия“.

Той изрече последните думи високо и победоносно и стремително продължи:

— Продадох го с печалба, защото те имат неограничени средства. Те ще

открият голям, модерен магазин, в който всичко ще има… и специална витрина, и

специален отдел за шапки и каскети. Знаех, че тази новина ще ви заинтересува и

не се стърпях. Още щом подписах договора и дотичах тук.

Гласът му се извиши злорадо, стигайки почти до истерия.

— Хайде сега сърбайте тази попара и да ви е сладко, бесен бик такъв! —