Unknown - i 3e0c0223816db71f

наслаждаваше на съзнанието, че от седмици насам не бе имал толкова добър апетит

и храната не бе му се струвала толкова вкусна.

— Супата беше великолепна — похвали той госпожа Броуди и млясна с устни

срещу нея. — Добре, че си я направила хубава. Ако я беше развалила в ден като

днешния, щях да ти я излея на главата.

После, понеже тя не реагира, на тази необикновена похвала, той й кресна:

— Какво седиш и ме зяпаш такава. Само това ли има за обед?

Госпожа Броуди веднага излезе и бързо се върна с варено говеждо с

Страница 93

Archibald Kronin - Zamykyt na shapkarq

картофи и зеле, като страхливо се питаше какво ли е изтръгнало мъжа й от

постоянната му мрачна мълчаливост и го кара сега да крещи като бесен. Той си

отряза голямо парче от тлъстото говеждо и го тръсна на чинията си, после го

покри с картофи и зеле и започна да яде. Напълнил устата си, Броуди гледаше жена

си изпитателно.

— Ей богу, та ти още си била хубава, мила моя — ухили се той, като

дъвчеше хапката си. — Фигурата ти е права като прелестния ти нос. Не, недей

бяга.

Той вдига ножа със заплашителен жест, за да я спре, докато предъвче

хапката си. След това продължи, като се преструваше, че е малко огорчен:

— Трябва да призная, че напоследък не си се разхубавила много. Всички

тия безпокойства те съсипаха. Всъщност сега повече от всякога приличаш на стара

кранта. Както виждам, все още носиш тая дреха, която е заприличала на парцал.

Той замислено почовърка зъба си с единия зъбец на вилицата.

— Във всеки случай тя ти отива.

Мама стоеше пред него като преломен стрък тръстика и като не можеше да

издържи присмехулния му поглед, обърна очи към прозореца, като че ли по този

начин по-лесно щеше да изтърпи обидите му. Лицето й беше сиво, някак си

болезнено прозрачно, в очите й се четеше мрачна, съсредоточена печал; тънките й

погрознели от работа ръце си играеха нервно със свободния край на една

превързана около кръста й кордела.

Внезапно на Броуди му хрумна една мисъл. Той погледна към часовника.

— Къде е Неси? — изкрещя той.

— Дадох й нещо да закуси в училище, за да не си идва до дома в снега.

Той изръмжа и пак попита:

— А майка ми?

— Тя днес не е ставала поради студа — прошепна госпожа Броуди.

Той се затресе от смях.

— Ето, и ти трябваше да имаш такъв характер, ти, безлично същество! Ако

и ти така обичаше живота, щеше да се запазиш, а не да се съсипеш толкова бърже.

После, след като помълча малко, той продължи:

— И тъй, ние сме сами двамата. Това е трогателно, нали? Имам да ти кажа

важна новина! Голяма изненада!

Тя незабавно отвърна поглед от прозореца и се втренчи в него в нямо

очакване.

— Не се вълнувай — подиграваше се той, — не се отнася за твоята

прелестна безпътна дъщеря. Ти никога не ще узнаеш къде е тя. Този път се отнася

за работата. Ти винаги си представлявала за мен такава помощ и опора, че трябва

да споделя това с тебе.

Броуди направи многозначителна пауза.

— Компанията „Мънго“ е наела магазина до мен, магазина до

Броуди-шапкаря.

Той се разсмя оглушително.

— Тъй че може би скоро ще бъдеш съвсем бедна.

Собствените му шеги му се видяха толкова смешни, че той зарева от смях.

Госпожа Броуди отново впери поглед в празното пространство, тя изведнъж се

почувствува отмаляла и седна; тогава неговите смеещи се очи потъмняха, лицето

му, което и без това вече бе наляно с кръв, пламна изведнъж.

— Разреших ли ти да сядаш, нищожество? Стани и стой права, докато ти

говоря!

Тя стана като послушно дете.

— Може би обстоятелството, че тези проклети свини имат нахалството да се

настанят до мен, не означава нищо за теб. Ти получаваш наготово храната и хляба

си, а пък аз трябва да се потя. Не може ли слабоумният ти мозък да разбере, че

това ще бъде борба до смърт — до тяхната смърт?

Той стовари юмрук върху масата. Веселостта му се изпари и отстъпи място

на предишната мрачност.

— Ако не можеш да мислиш, можеш поне да ми прислужваш. Върви ми донеси

пудинга!

Мама му донесе димящ ябълков пудинг и Броуди го нападна като вълк, а тя

стоеше като мръсна слугиня на другия край на масата. Новината, която й каза, не

я разтревожи. Под сянката на властната личност на Броуди тя не се боеше от

материални затруднения; макар че за домакински нужди той не й отпускаше много

пари, тя знаеше, че той има пари и неведнъж го бе виждала да вади от джоба си