Unknown - i 3e0c0223816db71f

Снегът превърна потъмнялата тюленова кожа в лъскав хермелин, влизаше в очите и в

устата й и я караше да кашля, проникваше в тънките й, неподходящи за такова

време обувки и намокри краката й така обилно, че много преди да стигне до

магазина на Мойровци, обувките й жвакаха при всяка крачка.

Въпреки неочакваността на посещението Агнес бе очарована да види госпожа

Броуди и я посрещна топло. Двете жени си размениха бърз поглед, като всяка

търсеше в очите на другата знак за по-добри новини. Те веднага съзнаха, че

пламенната им надежда ще остане измамена и неизпълнена и унило сведоха очи. Все

пак и двете гласно произнесоха въпроса, на който вече сами си бяха отговорили.

— Получи ли нещо тази седмица, Аги?

— Още не, Мама. — Агнес охотно се обръщаше така към госпожа Броуди,

предвкусвайки със задоволство бъдещото им родство. — А вие?

— Не, мила, още не, но може би пощата се е забавила поради лошото време

— каза госпожа Броуди унило.

— Нищо чудно — тъжно отвърна Агнес.

Всъщност всяка се опитваше да успокои другата, тъй като знаеха наизуст

дните, когато пристигаше пощата от Индия, а загадката с пристигането на

пощенските кораби вече беше като отворена книга за тях. Но днес, под

непоносимото бреме на растящата неизвестност, този слаб опит за самозалъгване

беше безполезен. За момент те се погледнаха открито в очите, сякаш бяха

изчерпали всички теми за разговор. В качеството си на домакиня Агнес първа се

съвзе и като събра сили, каза любезно:

Страница 96

Archibald Kronin - Zamykyt na shapkarq

— Ще пиете чаша чай, нали, Мама? Съвсем сте мокра и измръзнала от снега.

Госпожа Броуди мълком се съгласи и я последва в малкото задно помещение

на магазина, където сред купища от празни тенекиени кутии за курабийки, шишета

от сироп и дървени кутии от шоколад, една малка чугунена печка излъчваше оскъдна

топлина.

— Седнете тук, Мама — продължи Агнес, отвори металната вратичка на

печката и постави един стол пред тази малка пламтяща уста. — От този сняг съвсем

сме без работа, така че ще имам време да си побъбрим малко.

По взаимно съгласие мълчаливо бе обявено примирие за прекратяване на

печалните реплики и докато Агнес стопляше чайника, Мама сложи влажните си обувки

пред огъня и замислено се съгласи:

— Да, пак валеше силно, като идвах насам. Хубаво е да усетиш малко

топлинка в такъв ден.

При тези думи Агнес хвърли малка лопата въглища върху червената жар и

попита:

— Чай или какао ще пиете, Мама? Тази седмица получих малко пресен „Епс“.

— Предпочитам какао. То подкрепя повече, пък е и по-хранително от чая в

студено време. Ето, това ти е хубаво, Агнес, ти всякога ще нагостиш човека с

нещо вкусно.

— За вас положително ще го сторя, Мама — отговори Агнес и

многозначително сви устни. — Ще бъде срамота, ако не се погрижа за вас. Няма ли

да си свалите палтото? — И тя посегна да помогне на госпожа Броуди да свали

тюленовата кожа.

— Не, не! Благодаря — викна Мама бързо, изплашена от мисълта за жалките

си дрехи. — Няма да остана толкова дълго.

Очите й обаче се навлажниха от благодарност, като пое чашата горещо

какао и сръбна с наслаждение; тя дори прие и загриза една сладка курабийка.

После, почувствувала се уютно, въздъхна:

— Тежка беше тая зима за мен. Не зная как съм я изкарала.

— Зная, Мама. Много страдахте.

— Да, страдах. Никога не съм мислила, че мога да понеса такъв позор,

Агнес. Не бях заслужила това. А струва ми се, че баща й вини мен, загдето не съм

пазила Мери по-добре. — Тя направи усилие над себе си, за да произнесе името на

дъщеря си — така неумолимо то бе прогонено от устните й.

— Никой друг не е виновен за падението й освен нея, Мама. Вашето влияние

върху нея е могло да бъде само добро; но порочността е в човека, който прави

греха. Вие просто се нуждаете от мен да заема мястото й.

— Това е хубаво от твоя страна, Агнес, но понякога нощем не ми излиза от

главата. Никога не съм мислила, че ще ми е толкова мъчно за нея… тя винаги беше

толкова кротка и тиха в къщи… а сега дори не зная къде е.

— Трябва да я забравите — настоя Агнес нежно.

— Баща й не ме остави да разпитам нито думичка за нея. Дори когато щеше

да умре в болницата. Дори когато горкото детенце почина.

Агнес сви устни.

— Не съм сигурна дали трябва да ви кажа, Мама — започна тя бавно. — Това

не е приятна тема за мен… Едно прилично момиче дори отдалеч не бива да има нищо