Unknown - i 3e0c0223816db71f

шепа блестящи златни соверени*. Друга грижа измъчваше сломената й душа. От шест

месеца не бе получавала писмо от Матю, а и преди това писмата му до нея ставаха

все по-кратки и бяха толкова нередовни, че я хвърляха в тревога и лоши

предчувствия. За нея Мери бе безвъзвратно загубена; тя дори не знаеше къде се

намира дъщеря й, ако не се смятаха слуховете, които достигаха до нея — че

Страница 94

Archibald Kronin - Zamykyt na shapkarq

Фойлови й бяха намерили някаква работа в Лондон, но каква точно — тя не знаеше; сега бе съсредоточила всичките си надежди и цялата си обич върху Матю. Неси беше

любимката на Броуди и принадлежеше изцяло на него, тъй че за Мама оставаше само

Матю. Но независимо от това тя всъщност винаги него бе обичала най-много и сега, когато той не й пишеше редовно, Мама мислеше, че го е сполетяло някакво нещастие

или някаква болест. Внезапно тя трепна.

[* Соверен — златна монета от една лира. — Б.пр.]

— Дай ми захар. Какво си се за плеснала, къде мислиш? — крещеше Броуди.

— Този пудинг е кисел като оцет. Сякаш си го правила с краката си.

Колкото повече отслабваше въздействието на уискито, толкова по-злобен

ставаше Броуди. Той грабна от Мама купичката със захар, поръси пудинга по свой

вкус и после го изяде с всички признаци на недоволство.

Накрая той стана и се отърси, опитвайки се да се освободи от тежката

летаргия, която бе започнала да го обхваща. Като отиде до вратата, той се обърна

и каза язвително на жена си:

— Сега ти, разбира се, ще седнеш! Не се съмнявам, че в момента, в който

видиш гърба ми, ще се свиеш край огъня с някое от твоите книжлета, а аз ще

трябва да се трепя за тебе. Не ме уверявай, че не си мързелива и че не си

негодница. Щом аз казвам така, значи, така е… и толкоз. Добре те познавам аз, мързелана недна.

В растящото си раздразнение той гневно търсеше нови начини да я обиди;

изведнъж му дойде на ум да й каже нещо особено язвително за раздяла; очите му

светнаха злобно — щеше да използува новината, която Дром му бе съобщил тази

сутрин, за да разстрои жена си окончателно.

— Тъй като сега ще имам конкуренция в търговията — продължи той бавно,

като се спря на вратата, — ще трябва да икономисваме. Ще трябва по-малко да се

пилее в тази къща и като начало съм решил да намаля средствата, които ти давам

за домакински нужди. Отсега нататък ще получаваш 10 шилинга по-малко на седмица

и не забравяй, че храната ми не бива да се влошава за сметка на това. Ти просто

ще се лишиш от онова, което пилееше досега, и аз ще трябва да имам същото ядене.

Чуваш ли? Десет шилинга по-малко! Помисли си по тоя въпрос, когато седнеш над

твоите книжки.

После той се обърна и излезе от стаята.

>>

II

След излизането на мъжа й госпожа Броуди наистина седна да си почине. Тя

изпитваше чувство, че ако той не бе излязъл веднага и не бе дал по този начин

покой на изнуреното й тяло, тя би се свлякла пред краката му от умора и от

гризящата я болка в слабините. Болката беше особена — подобна на непрекъснат

мъчителен бодеж, и въпреки че госпожа Броуди бе толкова свикнала с нея, че почти

не й обръщаше внимание, тя постоянно подкопаваше силите й и предизвикваше у нея

неестествено тежка и необяснима умора — особено ако се застоеше по-продължително

на крака. Но дори сега, както седеше измъчена, по лицето й, твърде много

състарено през последните три месеца, можеше да се види, че мислите й летят

надалеко и са заети не от егоистична грижа за собствените телесни страдания, а

от по-дълбока и вълнуваща мъка.

Последната заплаха на Броуди още не бе я засегнала силно: в момента тя

бе твърде сломена, за да схване смисъла й, и макар да съзнаваше смътно, че

поведението му е необикновено и тонът му изключителен, тя не подозираше

причината. Тя не бе особено смутена и от ругатните му. Що се касаеше до тази

страна на характера й, тя бе така привикнала към жестокия му език, че сега едва

ли забелязваше промяната в естеството на хулите му. Никога не бе й идвало на ум

да се отбранява от подигравките и обвиненията му: тя не би посмяла да издума и

най-малкото или най-логично оправдание против волята му. Отдавна бе разбрала, с

отчайваща неумолимост, че е прикована към властен и несправедлив човек и че

единствената й защита беше да отвръща с покорно безразличие на всички безогледни

обиди, с които той я обсипваше. В това тя не бе успяла напълно и той я бе