Unknown - i 3e0c0223816db71f

общо с такива работи… но оня ден чух, че била в Лондон. — Тя произнесе името на

града с отсенка на възмущение и порицание, което сякаш, обобщаваше отношението й

към многобройните възможности за грехопадение в големия град.

— Знаеш ли какво прави там? — извика Мама.

Агнес премрежи очи и поклати глава.

— Не мога да съм сигурна — отвърна тя с по-тих глас. — Но ми казаха…

Само са ми казали, обърнете внимание… че била слугиня.

— Слугиня! — зяпна Мама. — О, боже мой! Какво ни сполетя! Ужасно! Какво

би казал баща й, ако узнае! Една Броуди да стане слугиня!

— Че какво друго би могла да стане — отговори Агнес и леко тръсна глава.

— Трябва да сме благодарни, че има почтено занятие, ако наистина е така.

Въпреки връзките между нея и госпожа Броуди Агнес изпита приятно чувство

за морално и обществено превъзходство, когато й съобщи тази новина, която бе

търсила жадно сред градските клюки.

— Слугиня в Лондон! — повтори Мама тихо. — Страшно е! Не можаха ли тия

хора от Дарок да направят нещо за нея?

— Там е цялата работа — извика Агнес. — Фойловци са искали да приберат

детето заради паметта на сина си и да го вземат със себе си в Ирландия — те се

върнаха там, нали знаете? Човек не може да вярва всичко, каквото разправят

хората; какви ли не истории се носят, но според мен истината е, че когато детето

умря, те са намразили Мери и са гледали да се отърват от нея колкото може

по-скоро.

Госпожа Броуди поклати глава отрицателно.

Страница 97

Archibald Kronin - Zamykyt na shapkarq

— Това не е било трудно — възрази тя. — Мери винаги беше самостоятелна.

Тя от никого няма да вземе милостиня… Не, тя би предпочела с труда си да изкарва

хляба.

— Както и да е, Мама, не ми се искаше да ви казвам, но сметнах, че е

най-добре да знаете. Във всеки случай вие вече не носите отговорност за нея.

Забележете, въпреки че тя опетни името на моя годеник, не изпитвам лошо чувство

към нея. Надявам се навреме да се покае. А вие имате за кого да се грижите.

— Да, това е вярно, Агнес! Трябва да преглътна горчивия хап; но трябва

да ти кажа едно — никога не държах много на Мери, никога не я ценях, докато я

загубих. И все пак трябва да я забравя, ако мога, и да помисля за тези, които

остават. — Тя тежко въздъхна. — Какво ли ще стане с бедния Мат, какво ли ще

стане? Сърцето ми се къса, като нямам новини от него. Да не е болен, как мислиш?

Сега те заговориха на тема, която бе жизнено важна и за двете. След

кратък размисъл госпожица Мойр поклати глава със съмнение.

— Нищо не е споменавал за здравето си — отвърна тя. — Зная, че един-два

пъти не е бил на работа, но не мисля да е било поради болест.

— Може би не е искал да ни плаши — каза госпожа Броуди колебливо. — Там

има и малария, и треска, и жълтеница, и всякакви ужасни болести, в тия чужди

страни. Той би могъл да получи и слънчев удар, макар че тази мисъл ни се вижда

странна, като е паднал толкова сняг тук. Мат никога не е бил много силен. —

После добави непоследователно: — Гърдите му са слаби зимно време, може да хване

бронхит. Ще му трябват дебели дрехи.

— Но, Мама — извика Агнес нетърпеливо. — Той не може да хване бронхит в

горещите страни. В Калкута никога няма такъв сняг като тук.

— Зная това, Агнес — отвърна госпожа Броуди твърдо. — Но такава болест

може да те подяжда вътрешно и в горещите страни, а като му се отворят порите, може да се простуди като нищо.

Агнес, изглежда, не бе особено очарована от тоя ход на разговора и го

прекрати, като замълча. След известно време тя каза бавно:

— Чудя се, Мама, дали някой от тези черни хора не влияе лошо на Мат. Там

има хора, които се наричат раджи… богати езически князе… за които съм чела

ужасни работи… Те могат да подведат Мат. Той лесно се подвежда — добави тя

тежко, припомнила си навярно собственото си въздействие върху впечатлителния

младеж.

Веднага пред госпожа Броуди изплуваха видения как всички индийски

властелини със скъпоценни камъни изкушават сина и да се отклони от пътя на

благочестието, но тя възмутено отхвърли тази неочаквана, кошмарна мисъл.

— Как можеш да кажеш такова нещо, Агнес? — извика тя. — Той се движеше в

най-добра среда тук в Ливънфорд. Би трябвало да знаеш това! Той никога не е имал

склонност към лоши и долни компании.

Но Агнес, макар и добра християнка, познаваше твърде добре този въпрос,

очевидно благодарение на чудотворната интуиция на любовта, и безмилостно