Unknown - i 3e0c0223816db71f

настроение на Агнес съвсем се развали.

Без да подозира дейността на този гневен фермент в твърде едрите гърди

на госпожица Мойр, в нейно отсъствие госпожа Броуди се сви на стола пред

печката, забила острата си брадичка във влажното износено манто от тюленова

кожа. Наоколо й се кълбяха изпарения, а в съзнанието й се бореха ужасни съмнения

дали чрез някаква грешка във възпитанието му тя не е виновна за някаква смътна и

неопределена слабост на Мат. В паметта й изплуваха думите на Броуди, които той

често й подхвърляше преди десетина години — сега в тревогата си тя ясно виждаше

презрително изкривеното лице на мъжа си, когато разкриеше някоя нова нейна

отстъпка пред Матю и й подвикнеше: „С твоето глезене ще развалиш това мамино

детенце. Кекав мъж ще направиш от него.“ Тя наистина винаги се бе опитвала да

закриля Мат от баща му, да го предпазва от трудностите в живота, да му създава

извънредни удобства и привилегии, недостъпни за другите й деца. На него никога

не бе му стигала смелост да избяга от училище, но когато поискаше — което много

често се случваше — да остане в къщи или по някаква причина се страхуваше да иде

на училище, той отиваше при нея, куцаше и хленчеше: „Мама, болен съм. Боли ме

коремът.“ Когато се преструваше на болен от каквато и да било болест, той винаги

куцаше и се кривеше като пребито куче, сякаш страданието, в който и да било

орган на тялото му, незабавно се пренасяше в единия му крак и го парализираше, лишавайки го от способността да ходи. Естествено Мама разбираше и не се

подлъгваше от преструвките му, но обзета от неразумна майчина любов, тя

отстъпчиво отговаряше: „Качи се тогава в стаята си, синко, аз ще ти донеса нещо

хубаво. Майка ти ще се погрижи за тебе, Мат.“ Отхвърлените от съпруга й чувства

трябваше да намерят отдушник и тя ги изливаше щедро върху сина си, подтиквана от

неотменима потребност да го привърже към себе си с връзките на любовта всред

това сурово семейство. Дали не беше опорочила неговата мъжественост с грижите

си? Дали със снизходителната си нежност и отстъпчивост не бе превърнала сина си

в слабо, безхарактерно същество? Но щом съзнанието й стигна до тази мисъл,

сърцето й я отхвърли възмутено. То й казваше, че към него тя бе проявила само

любов, нежност и търпимост, че му бе желала само доброто: тя му бе робувала, бе

го прала и кърпила, бе плела за него и чистила обувките му, бе оправяла леглото

му, бе готвила за него най-вкусните ястия.

— Да — промърмори тя. — Какво ли не съм правила за това момче. Той

Страница 99

Archibald Kronin - Zamykyt na shapkarq

сигурно няма да може да ме забрави. От залъка си отделях за него.

Пред нея изплува всичкият труд, който бе положила за Мат — от прането на

първите му пеленки до опаковането на куфара му за Индия. Стресна я чувството за

ужасяващата безплодност на любовта и грижите й, породено от сегашното му

безразличие към нея. Тя сляпо се питаше дали само собственото й неумение е

направило безполезни нейните огромни и непрекъснати усилия, та той се отнасяше

сега към нея така бездушно и я оставяше в такава мъчителна неизвестност.

Внезапен шум я стресна: тя вдигна очи побледняла и видя Агнес, която се

върна и се обърна към нея с неравен глас и зле прикрита отмъстителност:

— Мама, аз ще се омъжа за Мат. Ще бъда негова жена и искам да зная какви

мерки ще се вземат. Трябва да се предприеме нещо веднага.

Мама я погледна смирено с кротките си, влажни, сини очи, които блестяха

боязливо под смешната, одърпана черна шапка.

— Не ме гълчи, Агнес, мила — каза тя примирително. — Доста тегло съм

претеглила през трудния си живот и без твоите тежки думи. Не съм в състояние да

ти отговоря, сама виждаш. — И отпаднало добави: — Аз съм свършен човек.

— Много добре — извика Агнес раздразнено. — Но аз няма да позволя да ми

вземат Мат току-тъй. Той ми принадлежи не по-малко, отколкото на когото и да

било друг. Няма да се откажа от него.

— Аги — отговори Мама с убит глас, — ние нищо не знаем; не можем да

кажем какво е станало; но можем да се молим. Да, можем да се молим. Аз мисля, че

е най-добре да се помолим тук, в тази стая. Може би всевишният, вездесъщият бог, който вижда Мат в Индия, ще погледне и към нас, нещастните жени, и ще ни покаже

утешителна светлина.

Засегната в най-слабото си място, Агнес омекна, тялото й се отпусна,

очите й изгубиха сърдития си блясък и тя каза: