бе наежил за борба; той започна тъпоумно да размисля дали цялата работа не бе
някаква злонамерена измислица на Дрон, съчинена само за да го разгневи. В
продължение на цял един ден той бе убеден, че магазинът не е продаден и открито
победоносно се надсмиваше над всички. Но веднага тази временна илюзия бе
разпръсната от едно късо съобщение в „Ливънфорд адвъртайзър“, в което с няколко
думи се казваше, че компанията ще открие нов клон на Хай стрийт №62 в началото
на април и че най-пълни подробности ще бъдат съобщени в следващия брой. Борбата, която се водеше само в болното съзнание на Броуди между него и безжизненото
здание, се поднови още по-ожесточено от преди.
Скоро след появяването на това претенциозно съобщение във вестника в
магазина на Броуди дойде един елегантен и учтив посетител, който представи
визитната си картичка с любезна, но малко извинителна усмивка.
— Господин Броуди, както виждате, аз съм районният управител на фирмата
„Мънго — шапки и галантерия“. Желая да бъдем приятели — каза той и протегна
дружелюбно ръка.
Броуди онемя от учудване, но освен че пренебрегна протегнатата ръка, не
даде израз на чувствата си и не наруши обичайния си тон.
— Това ли е всичко? — попита той рязко.
— Разбирам съвсем естествените ви чувства — подхвана пак посетителят, —
вие вече ни смятате за свои врагове. Всъщност това не е съвсем вярно. Въпреки че
в известен смисъл сме конкуренти в работата, ние от практика сме се убедили, че
често е от взаимна изгода за две предприятия от еднакъв бранш — както вашето и
нашето — да работят заедно.
— Така ли? — каза Броуди иронично.
Непознатият замълча за миг, за да засили впечатлението от своите думи, и
без да познава събеседника си или да долови признаците на надигащия се гняв на
Броуди, въодушевено продължи:
— Да, това наистина е така, господин Броуди. Ние смятаме, че такава една
комбинация привлича повече хора в един определен център, стават повече покупки, а това, разбира се, е изгодно и за двата магазина. Умножаваме оборота и делим
печалбата! Това е нашата аритметика — заключи той по свое мнение убедително.
Броуди го изгледа ледено.
— Наговорихте ми куп гадни лъжи — каза той грубо. — Не мислете, че
можете да ми хвърлите прах в очите и не поставяйте моето предприятие на една
нога с вашата пършива панаирджийска търговия. Щом идвате тук и се опитвате да
бракониерствувате в моя район, и аз ще се отнасям с вас както с долни
бракониери.
Управителят на фирмата се усмихна.
— Вие положително се шегувате. Аз представлявам една почтена фирма — ние
имаме клонове навсякъде; ние не сме бракониери. Аз лично ще открия новия клон и
бих желал да бъда в добри отношения с вас. А вие — добави той ласкателно, — е, вие не изглеждате като човек, който не разбира значението на сътрудничеството.
— Не ми приказвайте за вашето проклето сътрудничество — викна Броуди, —
ако така наричате отнемането клиентите на другите хора.
— Надявам се, че не искате да кажете, че имате изключително право да
монополизирате този клон на търговията в района — каза посетителят с известно
възмущение.
— Не ме интересува правото, аз имам силата и ви казвам, че ще ви
разсипя! — Той изпъна мощните си мускули с многозначителен жест. — Ще ви разсипя
на късчета!
— Та това е детински възглед, господин Броуди! Сътрудничеството винаги е
Страница 101
Archibald Kronin - Zamykyt na shapkarq
по-добро от конкуренцията. Разбира се, ако вие предпочитате да се борим — той
махна с ръка, сякаш сваляше от себе си отговорността, — ние имаме големи
ресурси. Принуждавани сме били и друг път при подобни обстоятелства да
намаляваме цените и много лесно можем пак да го сторим.
Броуди погледна презрително визитната картичка, смачкана в ръката му.
— Чувайте, господин… по дяволите името ви… говорите както в евтините
книжки. Не възнамерявам да намалявам цените нито със стотинка — провлече той
съжалително-присмехулно. — Аз имам тук създадени връзки и съм достатъчно кадърен
да ги поддържам.
— Виждам — отговори другият кратко, — вие явно правите всичко по силите
си, за да предизвикате открита вражда.
— Ей богу — изгърмя Броуди. — Това е единственото вярно нещо, което
казахте досега, и се надявам да е последното.
При тези окончателни и недвусмислени думи посетителят се обърна и
спокойно напусна магазина. На другия ден — петнадесети март — в съседния магазин
Читать дальше