Unknown - i 3e0c0223816db71f

направен Джеймс Броуди; отново щеше да покаже на града какъв е духът му; с

унищожителната победа над тези парвенюта „Мънго“ щеше да издигне престижа си в

очите на града дори по-високо от преди. С вдигната глава и изпъчени гърди, с

Страница 103

Archibald Kronin - Zamykyt na shapkarq

преметнат на рамото бастун — жизнерадостен жест, който не бе си позволявал от

месеци — той уверено закрачи по улицата.

Когато стигна до новия магазин, Броуди веднага видя, че той най-после е

отворен. Някой по-незначителен човек би завършил наблюденията си, като погледне

с крайчеца на окото си скришом, докато преминава, но такова шпиониране не беше

по характера на Броуди; той се спря открито, демонстративно, насред тротоара, все още с бастуна на рамо, масивно разкрачен, вирнал масивната си глава и

насмешливо се загледа в двете витрини пред него. Лицето му се изкриви в умишлена

усмивка. Той дори се разтърси от смях. Целият му вид показваше приятната му

констатация, че това, което вижда, е по-калпаво и безвкусно, отколкото бе

дръзвал да се надява, по-смешно, отколкото бе предугаждал и в най-смелите си

очаквания. Едната витрина бе натъпкана отгоре-додолу с шапки, шапки от

всевъзможни видове, форми и стилове, издигащи се в различно високи пирамиди сред

гирлянди от вратовръзки и бухнали букети от разноцветни кърпички, украсени на

умело подбрани интервали с венци от къси и дълги чорапи и богат избор от

ръкавици, наредени като листа на папрат, с празни, но изящно протегнати пръсти.

Обстоятелството, че целта на тази поразително художествена изложба не е чисто

декоративна, бе изтъкнато ясно, но все пак тактично, чрез малки етикетчета,

закрепени за всеки артикул, върху които имаше печат „МШГ“, а под него изписана

цената с големи червени цифри. Но макар и да виждаше тази богата картина, Броуди

съсредоточи критичното си внимание върху другата витрина, където презрителният

му поглед се спря на една нечувана новост — две восъчни фигури. Восъчни фигури —

просто невероятно! Но все пак те бяха там — един господин със съвършена

физиономия и осанка, загледан неподвижно и нежно във фигурата на едно малко

момче, което, ако се съдеше по бялата кожа, ясните сини очи и откритата детинска

усмивка, беше безсъмнено примерният син на този примерен баща. Дясната ръка на

бащата и лявата ръка на сина бяха протегнати със същия изящен жест, като да

казваха: „Ето ни. Гледайте ни. Ние сме тук, за да ни се възхищавате.“

Облеклото им беше безукорно. Погледът на Броуди се плъзна по ръбовете на

панталоните им, по блестящите им връзки, колосаните яки, снежнобелите кърпички, подаващи се от джобовете, лъскавите чорапи, но шапката фасон „Дерби“ с извита

периферия върху родителското чело и красивото кепе на детската глава и най-после

се спря на изящното картонче, на което бе напечатано: „Облечени в магазина на

„Мънго“. Последвайте примера им.“

— Кукли — измърмори Броуди. — Проклети кукли. Това не е шапкарски

магазин — това е дяволска изложба на восъчни фигури.

Струваше му се, че през живота си не е виждал нищо по-смешно, тъй като

никога досега не бе имало такива фигури в Ливънфорд — макар и напоследък да се

говореше, че подобни нововъведения са се появили в по-големите магазини в

Глазгоу. Броуди беше убеден, че скоро те ще станат за присмех на целия град.

Докато Броуди стоеше надменно замислен пред магазина, отвътре излезе

един човек с кафяв пакет в ръка. Изведнъж присмехулното изражение на Броуди се

замени с внезапна смъртна уплаха — заболя го, сякаш с нож го бяха пронизали.

Значи, вече са започнали да продават? Досега не бе виждал този човек и се опита

да се успокои, като си каза, че по всяка вероятност това е някой закъснял

работник, дошъл да свърши нещо пропуснато или да си вземе забравените

инструменти. Обаче чисто загънатият пакет предизвикваше подозрения и дълбоко го

смущаваше. Вече не така надменно той раздвижи окаменелите си крайници и бавно

влезе в своя магазин.

Неизбежният Пери беше вече тук и го поздрави, подбуден тази сутрин от

развоя на събитията към още по-сервилна почтителност. В съзнанието си той може

би хранеше слаба надежда, че пред лицето на новия противник би му се удала

възможност да покаже пред господаря си истинските си качества, да постигне до

известна степен осъществяването на осланените си мечти.