Unknown - i 3e0c0223816db71f

— Добро утро, господин Броуди, сър.

За този специален случай Пери бе съчинил една малка шега, която му се

виждаше и остроумна, и забавна; като събра всичкия си кураж, той се осмели да я

поднесе на Броуди.

— Днес е първи април, сър — несигурно измънка той. — Забелязвате ли

какво означава това, щом те — той говореше за новите съседи винаги по тоя

неопределен начин, — щом те отварят магазина си тъкмо в Деня на глупците?

— Не — изръмжа Броуди, поглеждайки го намръщено. — Но я ми обясни, щом

си толкова умен.

— Та целият град говори, че ще си направите априлска шега с тях,

господин Броуди — избъбра Пери и като видя въздействието от забележката си, се

закиска съчувствено и цял се загърчи от прилив на задоволство, тъй като Броуди

късо се изсмя, зарадван от представата за проявеното към него всеобщо възхищение

в града, породена, без той да подозира това, от измисленото ласкателство на

Пери. Огромните му пръсти бавно се свиха в юмрук.

Страница 104

Archibald Kronin - Zamykyt na shapkarq

— Да, хубаво ще ги изиграя, точно така. Ще им натрия носовете на тия

самохвалковци, ще им бръкна в гърнето с меда. Те още не знаят кого имат насреща

си, но, ей богу, аз ще ги науча! — Той не знаеше как точно ще стане това, но в

момента, въпреки че не бе изработил в ума си тактика, бе абсолютно уверен в

способността си да смаже конкуренцията.

— Видя ли чучелата на витрината? — запита той разсеяно.

— Да! О, да, господин Броуди. Това е нова идея, заета от големите

търговски къщи. Много оригинално, разбира се, и съвсем съвременно. — В първия

ентусиазъм от успеха си в разговора с Броуди Пери почти започна оптимистично да

се надява, че „шефът“ още сега би могъл да поръча един чифт от тези интересни

модели. Очите му възторжено заблестяха, но той бе принуден да ги сведе пред

сърдития поглед на Броуди, съзнал, че този път явно е казал, каквото не трябва.

— Съвременно, казваш! Това е дяволски панаир! Пред тая тяхна безсрамна

витрина ще се натрупа цяла тълпа.

— Но, сър — плахо се обади Пери. — Нали това е желателно. Ако привлечеш

хората и заангажираш вниманието им отвън, те по-лесно ще влязат вътре. Това е

един вид реклама.

Броуди за момент го изгледа тъпо, а после сърдито викна:

— И на тебе ли ти е влязла тая муха? Иска ти се и пред нас да се тълпи

стадото на простаците? Бързо да си избиеш това от главата, инак ще ти изстине

мястото.

Пери го погледна смирено и кротко забеляза:

— Но това би наляло вода във вашата воденица, сър.

После, като премина на по-безопасна тема, побърза да каже:

— Гледам, че те продават и всякакво облекло, господин Броуди.

Броуди кимна мрачно.

— Не бихте ли желали да поразширим асортимента, сър, да въведем някои

новости? Да кажем колани или хубави ръкавици? Много фино нещо, истински хубави

ръкавици, сър. Пери почти умоляваше под напора на бушуващите в него идеи.

Но неговите смели и предприемчиви предложения удариха на камък. Броуди

ме му обърна внимание. Застанал насред магазина, обзет от необичаен порив към

самоанализ, той бе потънал в размисъл върху причините за това странно нарушаване

на неизменното му всекидневно поведение. Защо, питаше се той, защо още стърчи в

магазина, а не иде в кантората с обичайното си властно пренебрежение? Ще разсипе

новите съседи, разбира се, но дали това ще стане, като седи спокойно пред бюрото

и се преструва, че чете „Глазгоу хералд“? Той съзнаваше, че трябва да направи

нещо, да поеме определена линия на поведение. Ходеше напред назад, ядосваше се, че е отвикнал да бъде деен, а тромавият му мозък не можеше да му предложи

никаква свястна мисъл за жестоката борба, към която се стремеше. Само да можеше

да приложи ужасната сила на тялото си, би работел, докато пот започнеше да се

лее от него, докато ставите му започнеха да пращят от напрежение; на драго сърце

би сграбчил подпорните стълбове на съседния магазин, би ги изтръгнал от земята и

би повлякъл цялата постройка след себе си; но някакво тъмно предчувствие за

безполезността на бруталната му сила го обхвана и болезнено го жегна.

В този момент в магазина влезе една жена, хванала за ръка момченце на

около шест години. Очевидно беше от бедната класа. Тя се приближи към Пери,

който почтително я поздрави.

— Искам шапка за моето момченце. Другата седмина ще тръгне на училище —

каза тя доверително.

Пери цял засия.