Unknown - i 3e0c0223816db71f

Като се видя предмет на разговорите им и почувствува лека симпатия към

себе си, Броуди започна да си мисли, че обществото гледа на него насърчително

като на защитник на стария солиден порядък в града срещу нашествието на

измамните новости. Той започна още повече да се грижи за външността си, поръча

си два нови костюма от най-фин и скъп плат, купи си от бижутера на главния

площад елегантна игла за връзка с опал, която започна да носи вместо простата

златна подкова. Тази игла веднага стана предмет на клюки между познатите му,

които я подаваха от ръка на ръка, за да се възхищават от нея.

— Хубав камък… макар и да не разбирам от тия неща — подсмихна се

Грирсън. — Надявам се, че не сте се разорили, за да я купите.

— Не съдете за средствата ми по своите. Много добре зная какво мога да

си позволя — грубо отвърна Броуди.

— Не, не! И насън не бих си помислил такова нето. С толкова широка ръка

харчите парите си, че сигурно имате цял куп в къщи. Обзалагам се, че си имате

скътани доста бели пари за черни дни — прошепна Грирсън двусмислено и насмешливо

втренчи поглед в Броуди.

— Казват, че опалът носел нещастие. Балдъзата имаше един пръстен с опал,

който й донесе цял куп нещастия. Още същия месец, когато го получи, падна много

зле — промърмори Пакстън колебливо.

— С мен това няма да се случи — сопна се Броуди.

— Но не се ли страхувате да го носите? — настоя Пакстън.

Броуди го изгледа втренчено.

— Драги мой — каза той бавно, — би трябвало да знаете, че не ме е страх

от нищо на тази земя.

Интересно, но въпреки че полагаше най-големи грижи за собственото си

облекло и външността си, Броуди нито за момент не се спря на мисълта да

поспретне работното си място и да обнови сивия безличен магазин. Всъщност той

сякаш се гордееше с неизменния му мръсен вид, който сега още повече биеше на

очи. Когато Пери, който с упорита завист се заглеждаше в растящото великолепие у

съседите, направи забележка за разликата и боязливо подхвърли, че да се сложи

малко боя, ще бъде добре за външния вид на магазина, Броуди натъртено каза:

— С пръст няма да го пипаме. Който иска да си купува шапка от боядисан

паноптикум, нека върви там, но това тук е предприятие на джентълмен и аз ще се

погрижа да си остане такова.

От тази позиция Броуди изчакваше първото нападение на противника.

Когато бяха завършени и последните работи по преустройството и

подновяването, най-после дойде и денят за откриване на конкурентното

предприятие. През последната седмица бе осъществен поразителен напредък и върху

цяла колона в „Адвъртайзър“ с едри букви бе оповестено, че първи април ще бъде

отбелязан с освещаването на новия магазин. Зад дебелите зелени завеси и

спуснатата ролетка през целия предшествуващ ден цареше чувство на мистична

неизвестност, под булото на която районният управител на компанията, изпратен да

ръководи местния клон през първите месеци, сновеше неуморно като сянка и

въплъщение на тайнствеността. Очевидно тактиката на компанията „Мънго“ беше да

зашемети Ливънфорд с внезапния ослепителен блясък на откриването на магазина. Тя

искаше при свалянето на завесите от витрините целият град да остане смаян от

видяното. Така поне си мислеше Броуди насмешливо, когато на първи април напусна

къщата си точно на секундата в девет и половина часа, не по-рано и не по-късно и

тръгна към „работата“, както му беше обичаят. Когато слизаше по Хай стрийт със

съвършено самообладание — при все че в движенията му имаше може би нещо

прекалено подчертано, — той изглеждаше най-безгрижният човек в Ливънфорд.

Ироничните му мисли подхранваха суетността му и укрепваха дълбоката му вяра в

себе си, потушаваха смътните съмнения, които от дни проблясваха в далечните

кътчета на съзнанието му. Сега, когато угнетяващият период на изчакване бе

отминал и започваше истинската борба, той отново стана господар на съдбата си и

осанката му сякаш говореше: „Само ми ги дайте. Чаках този момент. Щом сте готови

да се борите с мене, ей богу, и аз съм готов.“ Броуди обичаше борбата. Нещо

повече, желанието му за борба се разпалваше още по-силно от очакването, че в

жара на боя духът му ще се освободи от мрачната потиснатост, в която бе тласнат

неотдавна от удара върху семейната чест. Сърцето му вече радостно потрепваше от

възторга на борбата; той си казваше, че ще им даде да разберат от какво тесто е