Unknown - i 3e0c0223816db71f

продължи:

— И после, Мама… Едва се решавам да произнеса такива думи… но там има

порочни, страшно порочни забавления, като например танцьорки, които омагьосват

змии и танцуват без… — Със сведен поглед госпожица Мойр многозначително замлъкна

и се изчерви, а мъхът по горната й устна свенливо затрептя.

Госпожа Броуди я изгледа с ужас в очите, сякаш виждаше гнездо точно с

такива змии, каквито Агнес така красноречиво й описваше. Потресена от

ужасяващата неочакваност на тази мисъл, която никога досега не бе й идвала на

ум, тя живо си представи една от тези безсрамни фурии, изоставила омагьосването

на влечугите, за да лиши с магиите си сина й от неговите добродетели.

— Мат не е такова момче! — простена тя.

Госпожица Мойр трепна и леко сви устни. После вдигна гъстите си вежди с

израза на човек, който би могъл да разкрие пред госпожа Броуди неподозирани

досега тайни за дълбините на страстната природа на Матю. Докато сърбаше какаото

си, лицето й сякаш говореше: „Би трябвало вече да познавате слабостите на децата

си. Само моето ненакърнимо девствено благочестие опази сина ви чист.“

— Но ти нямаш доказателства, нали, Агнес? — проплака госпожа Броуди,

съвсем изплашена от странния израз на младата жена.

— Нямам конкретни доказателства, разбира се, но мога да си вадя

заключения — отвърна госпожица Мойр студено. — Ако можете да четете между

редовете на последните му писма, ще видите, че той постоянно седи в оня клуб, играе билярд, излиза вечер с други мъже и пуши като комин.

А след минутно мълчание добави недоволно:

— Не е трябвало да му се позволява да пуши. Това е било погрешна стъпка.

Никога не ми са харесвали тия пури; това е било направо грешка.

Госпожа Броуди видимо трепна пред явния намек, че тя е улеснила първата

стъпка на сина й по пътя на развалата.

Страница 98

Archibald Kronin - Zamykyt na shapkarq

— Но, Аги — избъбри тя, — ти го оставяше да пуши и изобщо… Много добре

си спомням как той ме увещаваше, като казваше, че ти си намирала пушенето

мъжествено.

— Вие сте му майка. Аз казвах това само за да направя удоволствие на

момчето. Знаете, че бих направила всичко за него — отговори Агнес с подсмърчане, което почти граничеше с плач.

— И аз бих направила всичко за него — рече госпожа Броуди безнадеждно. —

Само не зная какво ще излезе накрая.

— Сериозно се замислям — продължи Агнес — дали не трябва да накарате

господин Броуди да напише едно строго писмо на Мат, за да му напомни дълга към

тези, които са останали у дома. Мисля, че е крайно време да се направи нещо.

— О, това е невъзможно — бързо възрази Мама. — Това е съвсем невъзможно.

Не бива да му кажа такова нещо. Не ми е в характера, пък и баща му никога няма

да се съгласи. — Тя потрепера при тази мисъл, която й се струваше толкова

противна на неизменната й линия на поведение към Броуди, толкова противоречаща

на обичайните й усилия да скрива всичко, което би могло да предизвика гнева на

самодържеца. Тя тъжно поклати глава и добави: — Трябва да направим, каквото

можем сами, защото баща му и пръст няма да мръдне да му помогне. Може би е

неестествено, но той си е такъв. Той мисли, че е направил всичко, каквото

трябва.

Агнес я погледна наскърбена.

— Зная, че Мат винаги се страхуваше… че винаги почиташе думите на баща

си и аз съм сигурна, че не искате отново да се опозорява семейството.

— Не, Агнес, не ми е приятно да ти противореча така, но съм уверена, че

не си на прав път. Никога няма да повярвам нещо лошо за момчето ми. И ти се

тревожиш като мен и това ти навява такива неверни мисли. Почакай малко и ще

получиш цяла торба хубави и важни новини през другата седмица.

— И няма да е много прибързано — отвърна госпожица Мойр с леден тон,

който показваше недоволството й конкретно от госпожа Броуди и растящото й,

подхранвано от спомена за позора на Мери, негодуване към името Броуди изобщо.

Гърдите й се надигнаха и тя щеше да произнесе ожесточен и язвителен упрек, но

изведнъж звънчето на вратата на магазина издрънка и тя бе принудена, както бе

изчервена, покорно да изтича отсреща и да продаде на едно момченце незначително

количество бонбони. Това крайно унизително прекъсване не спомогна никак за

възстановяване на спокойствието й, а я разгневи още повече. Когато тънкото

гласче на клиента поиска пъстри бонбончета за половин пени, упоритото лошо