Unknown - i 3e0c0223816db71f

бих заминала. Тази къща ми прилича на капан. Чувствувам, че никога няма да мога

да изляза от нея, колкото и да искам. Няма да мога!

Тя замълча за момент, после добави:

— Та ти оставяш тук Агнес! Там е цялата работа. Затова си така тъжен и

разстроен.

— Разбира се — съгласи се Матю. Досега тъкмо това съображение не бе му

идвало наум, но като се поспря на тази мисъл, той откри, че тя му предлага

истинска утеха и здрава опора за разклатеното му самочувствие.

— Какво мисли татко за Агнес и за тебе? — попита изведнъж Мери.

Той я изгледа учудено, преди да отговори с възмущение:

— Какво искаш да кажеш, Мери? Госпожица Мойр е крайно почтено момиче.

Никой не може да каже лоша дума за нея. Тя е забележително приятно момиче. Защо

така питаш?

— О, нищо особено, Мат — отвърна Мери уклончиво, без да изрази

абсурдната мисъл, която й мина през ума. Агнес Мойр, достойна и симпатична във

всяко друго отношение, бе просто дъщеря на дребен и съвсем незабележителен

сладкар в града, а тъй като самият Броуди, поне на вид, държеше магазин, той не

би могъл да отхвърли Агнес по тая причина. Но именно Броуди бе издействувал нова

служба за Матю, той бе настоявал за заминаването му. А Матю щеше да остане в

Индия пет години! Изведнъж Мери си спомни мрачния и саркастичен присмех в

погледа на баща си, когато той обяви пред ужасената си съпруга и поразения си

син своето намерение да го изпрати в чужбина. Сега за пръв път Мери започна да

се досеща за истинския характер на баща си. Тя винаги го бе почитала и се бе

страхувала от него, но сега, при внезапния обрат на мислите й, започна почти да

го мрази.

— Е, Мери, аз тръгвам — каза Матю. — А сега довиждане.

Тя разтвори устни, като да проговори, но докато мисълта й се бореше с

тези смътни подозрения, погледът й падна върху умърлушеното лице на безволния

Матю, който напразно се опитваше да се пребори с малодушието, и без да продума, тя го остави да си отиде.

Като се раздели с Мери, Матю закрачи по-бодро, съживявайки разколебаната

си самоувереност на пламъка, който тя неволно запали в гърдите му. Разбира се, той се страхува от раздялата с Агнес! Най-после почувства, че има оправдание за

унинието си, че и по-силни мъже биха се уплашили дори от нещо по маловажно, че

отчаянието всъщност му прави чест като на благороден влюбен. Той отново почна да

се чувствува по-скоро като Ливингстон, отколкото като новобранец, изсвири с уста

няколко такта от „Хуанита“, сети се за мандолината си, помисли без особена

връзка за дамите на борда на „Иравади“ и евентуално в Калкута и му стана доста

по-добре. Когато стигна до дома на семейството на Мойр, той си бе възвърнал

малка част от обикновената си напереност и буквално заскача по стълбите към

Страница 30

Archibald Kronin - Zamykyt na shapkarq

вратата, тъй като за нещастие Мойровци бяха принудени да живеят над магазина си, поради което имаше много стъпала, и — това беше още по-лошо — трябваше да се

мине през един тесен и мрачен външен коридор. Матю се бе окопитил до такава

степен, че почука на вратата с доста голяма доза решителност, а държането му

сякаш показваше неговото презрение към по-бедната обстановка като недостойна за

човек, чието име един ден ще блести в аналите на Британската империя. Той

изгледа високомерно малкото момиче, което помагаше в магазина, а сега, облечено

като слугинче, му отвори вратата и го въведе в гостната, където Агнес,

освободена от задълженията си зад тезгяха — макар че работното време не бе

минало, — очакваше своя Мат. На другия ден нямаше да й позволят да напусне

магазина и нямаше да може да го изпрати до Глазгоу; тази вечер обаче той й

принадлежеше.

Гостната беше студена, влажна, необитавана и строго официална, с големи

махагонови мебели, чиито сложни очертания се губеха в сладострастни тайнствени

извивки. Тапицираните с росхар мебели бяха покрити с калъфи, а мушамата на пода

лъщеше като мокра улица. Планински говеда, нарисувани зловещо с маслени бои,

гледаха бездушно от стените към пианото, този отличителен белег на отбраните

семейства, върху чийто тесен и претъпкан капак бяха сместени три препарирани

птици от неизвестна порода, накацали безшумно под стъклен похлупак сред цялата

гора от снимки. Агнес като пеленаче, като дете, като момиче, като девойка, Агнес

с група на годишната екскурзия на пекарите и сладкарите, с оркестъра на