Unknown - i 3e0c0223816db71f

— Ще се върнеш при мен едър, силен, суров мъж, нали, Мат? Искам да ме

смачкаш в прегръдките си, силно, колкото искаш силно.

Матю вяло обгърна раменете й: струваше му се, че тя иска някак твърде

много от човек, който на другия ден ще се възправи пред опасностите на едно

трудно пътешествие в неизвестността.

— Наистина ме е срам, че така показвам чувствата си — продължи, тя

свенливо, — но в това няма нищо лошо, нали, Мат? Ние ще се оженим, щом се

върнеш. Сърцето ми се къса, като си помисля, че не можахме да се оженим, преди

да заминеш. На драго сърце бих дошла с теб.

— Но, Агнес — възрази той, — тая страна съвсем не подхожда за бяла жена.

— Толкова много отиват там, Мат, толкова много. Жени на офицери и какви

ли не! Аз ще замина с теб, ако след срока трябва пак да отидеш — заяви тя

твърдо. — Попречи ни само това, че първо трябва да си пробиеш път, мили.

Той замълча, стреснат от решителността в думите й. Никога досега не бе

се виждал така близко до олтара, нито пък бе подозирал каква власт имаше тя над

него; освен това стори му се, че прегръдката продължава безкрайно. Най-после той

каза:

— Вече трябва да си вървя, Аги.

— Но толкова рано е още, Мат — отвърна тя капризно. — Ти друг път винаги

си отиваш след десет часа.

— Зная, Агнес, но утре ме чака тежък ден — важно се оправда той. — Преди

пладне трябва да съм на борда.

— Тази раздяла ще ме убие — драматично каза Агнес и неохотно го пусна.

Матю се изправи, оправи си връзката, отърси панталоните си и като

разглеждаше доколко са пострадали ръбовете им, помисли, че всичко това си е

струвало труда и че е приятно да знаеш, че жени са готови да умрат за тебе.

— Е, тогава довиждане, Агнес — каза той храбро, разкрачи се и протегна и

двете си ръце към нея. — Ние пак ще се срещнем.

Тя отново се хвърли в обятията му и зарови лице в гърдите му, а

хлипанията й разтърсваха и двамата.

— Чувствувам, че не биваше да те пускам — изплака тя на пресекулки,

когато той се отдръпна. — Не биваше така да се отказвам от теб. Много далече

отиваш. Но аз ще се моля за тебе, Мат! Нека бог се грижи за тебе и да си ми те

запази — заплака тя подире му по стълбите.

Вън на улицата Матю се почувствува утешен, ободрен и подкрепен от

скръбта й, сякаш нанесените от него опустошения в девственото й сърце му

придаваха благородство и важност. Но като си легна по-рано, за да се подготви за

уморителния утрешен ден, и се замисли по-зряло и критично, дойде му наум, че

напоследък госпожица Мойр е станала твърде настойчива с чувствата си и заспа с

мисълта, че човек трябва два пъти да си помисли, преди прибързано да се обвърже, особено ако този човек е такова отракано момче като Матю Броуди.

На другата сутрин, въпреки че се събуди рано, Мама му позволи да стане

чак в девет часа.

— Не бързай, няма да си даваме много зор. Пази си силите, момчето ми —

каза тя, като му донесе чая за закуска. — Имаме много време, а те чака дълъг

път.

Очевидно тя си представяше вече как той пътешествува без почивка до

Калкута; а защото бе станал късно, беше още полуоблечен, когато баща му го

повика от долния край на стълбите. Броуди не пожела да отстъпи нито на сантим от

навиците си; той би сметнал за слабост да остане в къщи, за да изпрати сина си, и затова в девет и половина тръгна за работа както обикновено. Когато Матю

изтича презглава надолу по стълбите по тиранти, с кърпа в ръце и намокрена коса, Страница 33

Archibald Kronin - Zamykyt na shapkarq

паднала върху бледото му чело, и се представи пред баща си в хола, Броуди впи

хипнотизиращи очи в сина си и за момент улови колебливия му поглед.

— Е, Матю Броуди — каза той, гледайки го отвисоко, — днес ти заминаваш,

а това значи сбогом на тоя дом за пет години. Ей богу, надявам се, че ще

направиш нещо през тези години. Ти си калпав и слабохарактерен, а и майка ти те

е поразглезила, но в тебе трябва да има нещо свястно. Трябва да има нещо свястно

— викна той, — защото си мой син! Искам то да се прояви. Гледай хората в очите и

не провесвай глава като куче! Изпращам те, за да те направя човек. Не забравяй, че си син и наследник на Джеймс Броуди!

— Дал съм ти всичко необходимо — продължи той. — Отговорна служба с

големи възможности. Дал съм ти най-добрата екипировка, каквато може с пари да се

купи, и най-важното — дал съм ти име. Бъди човек, господине, но преди всичко

бъди Броуди! Дръж се като Броуди, където и да си, иначе господ да ти е на помощ!