Unknown - i 3e0c0223816db71f

погледни хората на палубата! Май че трябва да се качваме.

Те преминаха заедно по прехвърления между кораба и брега мост и се

качиха на борда, където бе започнала суетнята по товаренето и цареше голяма

суматоха и бъркотия. Моряците скачаха насам-натам по палубата и вършеха чудеса с

въжетата; офицери със златни галони важно викаха и шумно надуваха свирките си; прислужници тичаха подир пътниците и пътници тичаха подир прислужниците,

англо-индийци*, завръщащи се в страната, която си бяха избрали за живеене,

гледаха възбудено всеки, който им се изпречеше на пътя; роднини, пред прага на

раздялата, се препъваха в железните колове и купищата багаж.

[* Англичани, заселили се за постоянно в Индия. — Б.пр.]

Пред тази трескава дейност госпожа Броуди посърна. Важният вид на

контрольора, който ги заведе долу, я уплаши и при все че тя възнамеряваше поне

да се обърне към капитана и по подобаващ начин да повери Матю на специалните му

грижи, сега се разколеба; свила се в тясната задушна дупка, която трябваше да

служи на Матю за каюта през идните осем седмици, почувствувала лекото надигане и

спускане на кораба край кея, тя разбра, че трябва колкото може по-скоро да се

върне на брега.

Сега, когато предстоеше истинското прощаване, лъжливата екзалтация,

предизвикана от романтичното й въображение, се пръсна като сапунен мехур — точно

както бе предсказал мъжът й. Тя отново стана предишната госпожа Броуди — слабата

жена, която бе родила това дете, която го бе кърмила на гърдите си, която го бе

отгледала да порасне и която сега трябваше да види как то я напуска. Една сълза

се отрони бавно по бузата й.

— О, Мат — проплака тя. — Опитах се да се крепя заради тебе, синко,

заради тебе, мили, но ми е мъка, че те загубвам. Не зная дали си ти за тия чужди

страни. По-добре да си беше останал в къщи.

— И аз не искам да замина, Мама — примоли се той горещо, сякаш в

последния момент тя можеше да протегне ръка и да го избави от тази страшна

участ.

— Сега ще трябва да заминеш, синко. Вече е много късно нещо да се

промени — отговори тя тъжно и поклати глава. — Баща ти винаги така искаше. А

каквото той каже, трябва да се направи. Не може иначе. Но ти ще се стараеш и ще

бъдеш добро момче, нали, Мат?

— Да, Мама.

— Ще ми изпращаш част от заплатата си да я внасям на твое име в

строителното дружество, нали?

— Да, Мама.

— Всеки ден ще прочиташ по една глава от библията, нали?

— Да, Мама.

— И не ме забравяй, Мат!

Матю изведнъж се разхлипа.

— Не искам да заминавам — ревна той и се вкопчи в роклята й. — Вие

всички ме изпъждате, аз никога няма да се върна! Там ще умра! Не ме пускай,

Мама!

— Трябва да заминеш, Мат — пошепна тя. — Той ще ни убие, ако се върнем

заедно.

— Ще се поболея на кораба — изхленчи Мат. — Вече усещам как ми се

повдига. Треска ще ме хване там. Ти знаеш, че не съм силен. Казвам ти, Мама,

това ще ме съсипе.

— Пшшшт, синко — промълви тя. — Трябва да се успокоиш. Ще се моля на

бога да те закриля.

— Е, тогава, Мама, щом трябва да вървя, остави ме сега — простена Мат. —

Не мога да понасям повече. Няма какво да седиш тук да ми се подиграваш. Остави

ме, нека се свърши всичко!

Майка му се изправи и го притисна в обятията си — най-после тя прояви

своята женственост.

— Довиждане, синко, и бог да те благослови! — каза тя тихо.

Когато майка му излезе разплакана и разтреперана от каютата, Матю се

хвърли отчаяно върху нара.

Госпожа Броуди слезе на брега и се отправи към гарата на Куин стрийт.

Мина отново покрай доковете, но сега краката й се влачеха по същите плочи, по

които тя така надменно бе минала преди малко; постепенно тялото й се приведе

Страница 35

Archibald Kronin - Zamykyt na shapkarq

напред, роклята й се повлече немарливо подире й, главата й отново жално клюмна; обзе я примирение; тя се пробуди напълно от мечтите си и отново се превърна в

нещастната и безпомощна съпруга на Джеймс Броуди.

На връщане във влака тя се почувствува изморена и изтощена от бурно

сменящите се вълнения, които бе изпитала. Главата й се замая и тя заспа. Из

тъмните кътчета на сънния й мозък изскочиха призраци и започнаха да я измъчват.

Някой я захвърляше надолу, замеряше я с камъни — навсякъде около нея имаше

четвъртити сиви камъни, които я притискаха. На земята край нея лежаха децата й, а телата им, отпуснати и неподвижни от крайно изтощение, изглеждаха като