Unknown - i 3e0c0223816db71f

църква. Спомняш ли си онази вечер след репетицията, когато ти за пръв път ме

изпрати до нас, мили? Никога няма да забравя как ми говореше тогава. Не си ли

спомняш какво ми каза?

— Не мога да си спомня вече, Аги — отвърна той невнимателно. — Не

заговори ли ти най-напред?

— О, Мат! — ужаси се тя и укорително го погледна с широко разтворени

очи. — Как можеш? Ти знаеш, че тогава цялата вечер ми се усмихваше над нотите и

че ти пръв заговори. Аз само попитах дали си отиваш в същата посока като мене.

Матю кимна с глава за извинение и отговори:

— Сега си спомням, Агнес! Тогава изядохме една голяма кесия с разни

бонбони, която ти носеше. Много хубави бонбони бяха.

— Всеки месец ще ти изпращам по една голяма тенекиена кутия със сладкиши

— обеща Агнес с готовност. — Исках да не ти казвам, но тъй като ти заговори вече

за това, мога и да ти кажа, мили. Зная, че обичаш хубави сладкиши, а в ония

страни никога няма да намериш добра сладкарска стока. Те ще се запазят много

добре, ако ги пращам в тенекиена кутия.

Той й благодари с доволна усмивка, но без да му даде време да продума,

тя продължи, бързайки да използува благодарността му, преди да е охладняла:

— Твоята Агнес ще направи всичко за тебе, Мат, стига само да не я

забравиш — продължи тя страстно. — Никога, нито за минутка не бива да ме

забравяш! У тебе има от всичките ми снимки. Една ще сложиш веднага в каютата си, нали, мили? — Тя още по-тежко облегна глава на рамото му и го загледа

прелъстително. — Целуни ме, Мат! Колко хубаво беше! Колко хубаво е да

чувствувам, че сме сгодени. Това обвързва почти като брак. Никое почтено момиче

не би могло да изпита такива чувства като мен, без да е сгодено за избраника си.

Тъй като диванът очевидно нямаше пружини, на Матю почна да му става

неудобно под значителната тежест, стоварила се върху му. Неговата момчешка любов

към госпожица Мойр, ловко раздухвана от нея с ласкателства и нежности, не бе

достатъчно силна, за да устои на напрежението на тази мощна любовна прегръдка.

— Ще ми позволиш ли да запуша? — попита той тактично.

Агнес го погледна и очите й се наляха със сълзи под разрошените й

катранени коси.

— И последната вечер ли? — укори го тя.

— Струва ми се, че това ще ми помогне да се посъвзема — измънка той. —

Последните няколко дни бяха много тежки за мен… Това стягане на багажа е много

уморително.

Агнес въздъхна и неохотно се надигна.

— Добре, мили! Нищо не мога да ти откажа. Дръпни си няколко пъти, ако

мислиш, че това ще ти помогне. Но не бива да прекаляваш с пушенето в Индия, Мат.

Не забравяй, че гърдите ти не са много здрави. — После добави мило: — Нека да ти

запаля пурата, сега е за последен път.

Тя боязливо запали малко изкривената угарка, която Матю измъкна от джоба

на жилетката си, със страхопочитание загледа как той с мъжествена сдържаност

започна да изпуска гъсти кълба дим. Сега тя можеше да го обича и обожава само от

разстояние, но това все пак не й пречеше да протегне ръка и да поглади верижката

на часовника му.

— Ще ти е мъчно за твоята малка Аги, нали Мат? — запита тя с чувство, но

и с леко покашляне, защото бе вдъхнала вредния дим от пурата.

Страница 32

Archibald Kronin - Zamykyt na shapkarq

— Страшно! — отговори Матю тържествено. Сега удоволствието му беше

пълно; той героично пуши, а тя примира в краката му в любовно обожание.

— Ще бъде… непоносимо. — Искаше му се дръзко да каже „дяволски

проклето“, но от уважение към нея избра по-малко мъжествения израз и поклати

глава, сякаш се съмняваше в способността си да издържи всички тези изпитания.

— Трябва да търпим в името на любовта ни — каза Агнес с въздишка. —

Сигурна съм, че тази мисъл ще те накара да извършиш големи и добри дела там,

Мат. Ще ми пишеш за всичко, каквото правиш.

— С всеки кораб ще пращам писма — и на теб, и на Мама — обеща Матю.

— Аз, разбира се, ще поддържам най-близка връзка с Мама — отговори

Агнес, като че ли вече беше член на семейството.

Матю почувствува, че молитвите на двете предано обожаващи го жени ще се

издигат заедно към небето, докато той се бори с тежките си задачи в чужбина, но

пурата, въпреки усилията му да продължи живота й, вече пареше устните му и той

със съжаление я хвърли. Агнес незабавно положи глава на гърдите му.

— Целуни ме пак, мили! — каза тя.

След малко тя пошепна страстно и изкусително: