Unknown - i 3e0c0223816db71f

резултатите от наблюденията си.

— Я кажи — започна тя отново — къде е калпавият ти брат?

— Отидоха с Мама да вземат хинин от аптеката.

— Ба, акъл му трябва на него, а не хинин. И то цяла кофа, че да стане

човек. Освен това там ще има повече полза от малко рициново масло и една хубава

глътка ракия. Нямам време за тия безкрайни приказки у нас напоследък. Цялата

къща сте обърнали с главата надолу за тия глупости. Кажи ми, довечера по-рано ли

ще пием чай? — Тя щракна обнадеждено със зъби, подушила като хищен звяр

близостта на храната.

— Не зная, бабо — отговори Мери. Неприкритата лакомия на старата жена

обикновено й беше безразлична, но тази вечер, тъй като сама беше смутена и

объркана, й стана противна; тя стана и отиде в задния двор, почувствувала, че

трябва да остане сама и в по-разведрена атмосфера. Като се разхождаше

напред-назад по малката морава, стори й се странно и жестоко, че животът наоколо

продължава неизменно да тече въпреки нейната тъга и смущение, че баба Броуди все

така лакомо очаква вечерята, че денят за заминаването на Матю все така неизбежно

приближава. Никога мислите й не бяха текли така безнадеждно. Движейки се

безпокойно, тя смътно си помисли, че всички обстоятелства в живота й

заговорничат срещу нея. През задния прозорец тя видя, че Матю и майка й се

върнаха, видя как Мама се суети да сложи масата и как Матю седна и почна да яде.

Какво ги беше грижа, че зад пламналото чело на Мери мислите безредно напираха, че тя се нуждае от съчувствие и съвет, но не знае къде да ги подири? Голата

сивота на двора и смешните очертания на къщата я изпълниха с гняв и тя в горчив

изблик пожела да беше се родила в някое не толкова самотно, не толкова

педантично, не толкова безчовечно семейство или още по-добре, изобщо да не беше

се раждала. Тя си представи фигурата на баща си, който като огромен колос

държеше в ръцете си съдбата на Броудиевци и тиранично направляваше живота й с

вечно бдителния си и неумолим поглед. По негова заповед на дванадесетгодишна

възраст тя престана да ходи на училище, което така обичаше, за да помага в

домакинството; той сложи край на започналата й дружба с други момичета, защото

едно било от по-долен произход, друго живеело в недостойна къща, на трето бащата

го бил разсърдил; той й забрани да ходи на чудесните зимни концерти в Клуба на

механиците, тъй като това било унизително за нея; а сега искаше да разруши

единственото й щастие в живота.

Страница 29

Archibald Kronin - Zamykyt na shapkarq

В душата й се надигна бунтовен вихър — развълнувана от несправедливостта

на това неестествено потискане, на това безусловно ограничаване на свободата й, тя изгледа войнствено жалките храстчета френско грозде, които едва вегетираха на

твърдата почва край оградата на двора. Уви, по-лесно беше да трогнеш тях,

отколкото Броуди, и те, сякаш заразени от тиранията наоколо, бяха изгубили

смелост да протягат нагоре тънките си мустачки.

Някой се допря до рамото й и тя се стресна, въпреки че току-що бе

дръзнала да се разбунтува. Беше само Матю, дошъл да й се обади, преди да иде у

госпожица Мойр.

— Тази вечер ще се върна рано, Мери — каза той. — Не си прави труд, нали

знаеш… да чакаш. И — добави той бързо — сега, като заминавам, зная, че няма да

кажеш на никого… Не искам никога да се разбере… И благодаря ти много за всичко, което си правила за мен.

Тази неочаквана благодарност на брат й, макар и предизвикана от

преждевременна носталгия и от предпазливия инстинкт да остави добър спомен през

отсъствието си, трогна Мери.

— Не заслужава да се говори за това — отвърна тя. — Драго ми беше да

направя нещо за тебе, Мат. Ти ще забравиш всички тия неприятности, като заминеш.

— Да, там сигурно ще си имам други грижи.

Никога досега Мери не бе виждала брат си толкова потиснат и така лишен

от самоувереност. Обхвана я топла нежност към него и тя каза:

— Сега отиваш при Агнес, нали? Ще те изпратя до вратата.

Хвана го под ръка и те заедно заобиколиха къщата. Тя почувствува

промяната у този моден градски кавалер, който за две седмици се бе превърнал в

несигурния, плах младеж, пристъпващ до нея.

— Трябва да се поразвеселиш малко, Мат — каза тя нежно.

— Сега, когато вече трябва да заминавам, не ми се иска — осмели се да

каже той уж небрежно.

— Бъди доволен, че се измъкваш оттук — отговори Мери. — Аз с удоволствие