Unknown - i 3e0c0223816db71f

чай на Мат, преди да се срещне с Агнес — каза госпожа Броуди със стиснати устни

и строго изражение, надяна черните си ръкавици и добави:

— Наглеждай го да ври, ние няма да се бавим много.

Тя се бе облякла за едно от редките си излизания в града и никак не

приличаше на себе си с широкото черно палто и подобната на шлем шапка с пера; до

нея стоеше Матю, изправен вдървено и неловко в съвсем нов костюм — толкова нов, че когато се движеше, крачолите му заставаха мирно като войници, а ръбовете

приличаха на саби, изправени за почест. Това бе необикновена гледка за делничен

следобед, сред седмицата, но случаят бе достатъчно забележителен, за да оправдае

и по-необикновени неща: на другия ден Матю заминаваше за Калкута. Преди два дни

той за последен път остави перото си и взе шапката си в кантората на

корабостроителницата и оттогава живееше в състояние на непрекъснато движение и

странна недействителност — животът преминаваше пред него като неясен сън, където

в моментни проблясъци на съзнание откриваше, че е попаднал в необичайно и

тревожно положение. Горе в стаята сандъкът му беше приготвен, дрехите посипани с

камфор на топчета, които бяха толкова много, че бяха проникнали чак в

мандолината, и толкова миризливи, че цялата къща ухаеше като новата ливънфордска

болница; още щом престъпеше прага на къщата, това му напомняше за омразното

заминаване. В сандъка му имаше всичко, каквото можеше да пожелае и най-опитният

Страница 27

Archibald Kronin - Zamykyt na shapkarq

околосветски пътешественик — като се почне от най-добрия тропически шлем,

какъвто можеше да се намери, подарък от баща му, и подвързаната с червена кожа

библия, подарък от майка му, и се стигне до патентованото, отварящо се

автоматично шише за вода, което му подари Мери, и мъничкия джобен компас, купен

от Неси, която бе спестявала даваните й всяка събота пенита.

С приближаването на сбогуването, през последните няколко дни, Матю

усещаше едно съвсем определено неприятно чувство в стомашната област; но въпреки

че, ако зависеше от него, той на драго сърце и самопожертвувателно би се отказал

от удоволствието да изпита такива силни преживявания, както някой смутен

новобранец пред атака, обстоятелствата не му позволяваха да отстъпи. Лъвовете, които само преди една седмица бяха родени от въображението му и пъргаво

подскачаха от езика му, за да изумяват и очароват Мери и Мама, сега се връщаха с

ръмжене в сънищата му и го тормозеха. Многократните уверения на хората от

корабостроителниците, че Калкута поне е по-голям град от Ливънфорд, не можеха да

го успокоят и той си създаде навик всяка вечер, преди да си легне, да търси

змиите, които можеха коварно да са се скрили под възглавницата.

На госпожа Броуди всичко това подействува силно възбудително: най-после

тя можеше да се види в положение, достойно за някои от главните героини на

любимите й романи. Подобно на римска матрона, която дава сина си на държавата, със спартанска твърдост или още по-точно, като майка християнка, която изпраща

втори Ливингстон* с мисия за надежда и слава, тя се отърси от кроткото си

намерение и с благородно достойнство опаковаше, разопаковаше, правеше планове, помагаше, утешаваше, насърчаваше, увещаваше и украсяваше речта си с извадки от

библията и молитви.

[* Прочут английски мисионер и изследовател в Централна Африка. — Б.пр.]

Броуди не пропусна да забележи тази промяна у нея; гледайки я

подигравателно, той се опита да си обясни това временно състояние.

— Хубава комедия разиграваш ти, жено — й се присмя той, — с тия фасони,

с това тичане подир твоя дангалак, с тия чайове и сладкиши час по час. Като те

гледа човек, би си помислил, че си кралица Виктория. Да не би да изпращаш

генерал на война или какво? Надула си се като свински мехур. Много добре зная

какво ще стане. Щом си замине, ще се строполясаш и пак ще ни увиснеш на врата

като празен чувал. Пфу! За бога, запази поне малко разсъдък в глупавата си

кратуна!

Тя почувствува студенината, безчувствието и дори грубостта му и плахо

възрази:

— Но, татко, нали трябва да осигурим първата стъпка на момчето. Такова

голямо бъдеще го чака.

И макар че оттогава започна да крие старанията си от своя съпруг, тя

съзнателно и с чувство на обидена справедливост удвои възторжените си грижи за

бъдещия славен пионер.

Сега, надянала ръкавиците така, че те плътно прилягаха на възлестите й