Unknown - i 3e0c0223816db71f

— Дрон! За какъв дявол съм му притрябвал?

— Съвсем не мога да ви кажа, сър. Той каза, че пак ще мине.

— Хм! — изръмжа Броуди. Влезе в кантората, отпусна се на един стол и без

да обърне внимание на няколкото делови писма на масата, запали лулата си. После

бутна шапката си назад — тя беше символ на личното му превъзходство и той никога

не я сваляше в магазина; после посегна към „Глазгоу хералд“, сложен грижливо на

сгода до ръката му.

Броуди зачете уводната статия бавно, движейки устните си според думите,

и макар че трябваше често по два пъти да прочита някое по-сложно изречение, за

да схване смисъла му, упорито продължаваше да чете. От време на време сваляше

вестника и се заглеждаше в стената пред себе си, напрягайки всичките сили на

тромавия си мозък в стремеж напълно да разбере съдържанието. Всяка сутрин Броуди

си налагаше тежката задача да усвои политическата уводна статия на „Хералд“ —

като човек с положение, той смяташе това за свой дълг. Освен това по този начин

той се запасяваше със солидни аргументи за по-сериозни разговори — ето защо

Страница 24

Archibald Kronin - Zamykyt na shapkarq

никога не се отказваше от тази задача, при все че до следващата сутрин напълно

забравяше същината на прочетеното.

С упорит труд той се бе справил с половин колонка, когато плахо

почукване на стъклената врата го смути.

— Какво има? — викна Броуди.

Пери — само той можеше да чука така — отговори през затворената врата:

— Господин Дрон ви търси, сър.

— За какъв дявол съм му притрябвал? Не знае ли, че чета уводната на

„Хералд“ и не искам да ме смущават?

Дрон, едно свито, незначително човече, стоеше зад гърба на Пери и чуваше

всяка дума — обстоятелство, което Броуди злобно съзнаваше и което го караше,

обзет от язвителна ироничност, да отговаря колкото може по-високо и с колкото

може по-груби изрази. Леко ухилен над вестника си, Броуди се вслуша в

полугласния разговор пред вратата.

— Той казва, господин Броуди, че ще ви отнеме само минутка — обади се

Пери.

— Само минутка ли казва? Виж ти! Да се радва, ако получи и секунда.

Нямам ни най-малко желание да го видя — провикна се Броуди. — Питай го какво

иска и ако не е нещо важно, нека тоя запъртък иде да духа каша, вместо да ми

досажда.

Зад вратата отново започна полугласен разговор, в който Пери повече с

енергични жестове, отколкото с думи, обясняваше, че е направил за събеседника си

всичко, което е съвместимо със собствената му сигурност и безопасност.

— Поговорете тогава сам с него — измънка той накрая като оправдание,

отказвайки се да уреди въпроса, и се оттегли зад тезгяха си.

Дрон открехна вратата на два пръста и надникна с едно око.

— Тука сте, значи, а? — забеляза Броуди, без да откъсва очи от вестника,

който бе издигнал пред себе си, нахално преструвайки се, че чете.

Дрон се покашля и отвори вратата още малко.

— Господин Броуди, може ли да поговоря с вас, съвсем за мъничко? Няма да

ви отнема повече от минутка — примоли се той и постепенно се вмъкна в кантората

през едва отворената врата.

— Е, какво има? — изръмжа Броуди и раздразнено вдигна поглед. —

Доколкото зная, нямам вземане-даване с вас. Ние с вас не сме от една ръка хора.

— Много добре зная това, господин Броуди — отговори Дрон смирено, — и

тъкмо затова идвам при вас. Идвам, така да се каже, да ви помоля за съвет и да

ви направя едно малко предложение.

— Казвайте тогава! Не стойте така като чучело.

Дрон започна нервно да мачка каскета си.

— Господин Броуди, напоследък търговията ми не върви много добре и

всъщност съм дошъл за малкия имот до вашия магазин.

Броудин го погледна:

— Искате да кажете за това разнебитено дюкянче, дето вече три месеца

стои запуснато? Как може да не го види човек? Та то е позорно петно за улицата.

— Зная, че отдавна е празно — отговори Дрон плахо. — Но то все пак

донякъде е ценност, всъщност единствената ценност, която ми е останала, и като

бях съвсем отчаян и си мислех за това и онова, дойде ми наум нещо, което може да

ви заинтересува.

— Я гледай! — присмя се Броуди. — Колко интересно! Ама че умна глава

имате — то се знае, че ще ви идват такива идеи! Следващия път ще ви изберат в

Градския съвет. Е, каква е великата ви идея?

— Помислих си — отговори човекът почтително, — че за вашата голяма

търговия магазинът ви може би е тесен и бихте могли да се разширите, като