Unknown - i 3e0c0223816db71f

вземете моето дюкянче и си направите голям магазин с една-две широки витрини.

Броуди дълго и язвително се втренчи в съседа си.

— Я гледай ти! Значи, от грижа за моята търговия сте измислили всичко

това и идвате два пъти тази сутрин — каза той най-после.

— О, не, господин Броуди. Нали ви казах, напоследък доста ми се

пообъркаха работите, пък и туй-онуй, а жената пак скоро чака дете, та трябва да

дам имота си под наем.

— Това вече е прекалено — изръмжа Броуди. — Все такива дребни, смачкани

хорица като вас имат големи семейства. Надявам се поне, че няма мен да държите

отговорен за последната ви придобивка. О, зная, вие копнеете да имате голямо

семейство. Чух, навъдили сте толкова много дечурлига, че вече не можете да ги

преброите. Но — продължи той с променен глас — не ме дръжте отговорен за тях.

Моят магазин си е мой и аз ще си го поддържам, както аз искам. Просташка витрина

ще си направя само тогава, когато започна да раздавам торбички с бонбончета

заедно с шапките. Дявол ви взел, вие не знаете ли, че най-видните хора от града

са мои клиенти и мои приятели? От месеци вече вашето празно дюкянче е петно за

Страница 25

Archibald Kronin - Zamykyt na shapkarq

моята солидна кантора. Дайте го под наем, щом искате. Непременно го дайте под

наем. Дайте го на дявола, ако щете, но аз никога няма да го взема. А сега се

махайте и да не сте дошли повече да ми досаждате с такива неща. Аз съм зает

човек и нямам време за вашето глупаво хленчене.

— Добре, господин Броуди — спокойно отговори Дрон, като продължаваше да

мачка каскета си. — Съжалявам, ако съм ви обидил, но мислех, че няма нищо лошо

да попитам… но с вас е трудно да се говори.

Той отчаян се обърна и понечи да излезе, но в този момент Пери възбуден

се втурна в стаята.

— Кабриолетът на сър Джон е пред вратата, господин Броуди — заекна той.

— Ей сега го видях да спира!

Помощникът можеше да се справя с по-маловажните клиенти, така да се

каже, с масата, на която бе длъжен да услужва, без да безпокои Броуди; но когато

в магазина дойдеше някоя видна личност, Пери, който помнеше какво му е

заповядано, изтичваше като хрътка да повика господаря.

Броуди изгледа Дрон високомерно, с поглед, който казваше: „Виждаш ли?“,

и като го хвана здраво за лакътя — защото не искаше сър Джон да го свари в

обществото на такъв долен човек, — избута го навън от кантората и през магазина, ускорявайки преминаването му през външната врата с един последен тласък.

Унижението от това мощно, неочаквано и окончателно избутване съвсем смути Дрон; той се препъна, хлъзна се, изгуби равновесие и се просна по гръб с цялата си

дължина тъкмо в момента, когато сър Джон Лата слизаше от кабриолета.

Като се смееше с пълен глас, Лата влезе в магазина и се приближи до

Броуди.

— Цяла вечност не съм виждал такава смехория, Броуди. Каква физиономия

имаше нещастният човечец! — извика той, като пляскаше с ръкавиците по бедрото

си. — Но, слава богу, нищо не му стана. Искаше да изпроси нещо от вас, нали? —

попита той лукаво.

— Съвсем не, сър Джон! Той е просто празен бъбривец, който всякога

досажда на хората.

— Това малко човече? — Сър Джон изгледа Броуди критично. — Знаете ли, че

не съзнавате силата си, драги? Вие сте необикновено силен варварин.

— Та аз само го бутнах с малкия си пръст — заяви Броуди самодоволно,

възхитен, че така навреме привлече вниманието на уважавания шеф на прочутите

корабостроителници „Лата“, което падаше като балсам на гордостта му. — Такива

като тоя мога да поваля цяла дузина с една ръка — добави той небрежно. — Но не

искам да си цапам ръцете с тях. Не бих се унижил дотам.

Сър Джон Лата го разглеждаше с тънка ирония над ситно набръчкания си

нос.

— Оригинален човек сте вие, Броуди! Мисля, че тъкмо затова ви ценим —

каза той. — Тяло на Херкулес и душа на… хм… — Той се усмихна. — Как да го кажа

по-меко? Нали знаете приказката odi profanum vulgus et arceo*?

[* Odi profanum vulgus et arceo. — Мразя вулгарния простак и го отбягвам

— мисъл на Хораций, който е презирал аплодисментите на тълпата. — Б.пр.]

— Точно така! Точно така! — отговори Броуди любезно. — Вие умеете тънко

да се изразите, сър Джон. Нещо такова прочетох тази сутрин в „Хералд“. И аз съм

на същото мнение. — Броуди нямаше и най-малка представа за какво говори

събеседникът му.

— Само че гледайте да се владеете, Броуди — каза сър Джон и