Unknown - i 3e0c0223816db71f

Разбира се, това беше единственият източник за прехраната му, невзрачният извор

на средства за неговото превзето и солидно жилище; оттук излизаха фините му

дрехи и парите, които дрънкаха изобилно в джобовете му; и все пак Броуди гледаше

на магазина си, както човек би гледал снизходително, но и с презрение на някаква

незначителна и неприятна слабост в характера си. Той, Броуди, шапкар! Той не се

Страница 23

Archibald Kronin - Zamykyt na shapkarq

срамуваше, а се самооблъщаваше от тази смешна нелепост, опиваше се от контраста

между себе си и професията си; този контраст според него трябваше да прави силно

впечатление на околния свят. Броуди се обърна и изгледа улицата отгоре надолу

като монарх, който милостиво позволява на народа да го види. Той беше само

шапкар. Цялата абсурдност на това положение винаги стоеше пред него и неизбежно

го занимаваше. И сега той се разтърси от вътрешна насмешка и влезе в магазина, за да започне ежедневната си работа.

Вътре магазинът беше тъмен, занемарен и почти мръсен; мрачното помещение

бе разделено на две от голям тезгях — той го разполовяваше на дължина и служеше

като преграда между посетителите и служебните помещения; върху неговата изтрита

и грапава повърхност на единия край имаше редица от потъмнели различно високи

месингови закачалки, със закачени по тях и шапки и каскети от разни цветове и

фасони. С другия си край тезгяхът опираше о стената, като последната му дъска

можеше да се вдига и откриваше достъп до няколко стъпала, които водеха до

стъклена врата с надпис: „Кантора“. Още по-назад, встрани от това издигнато

помещение и под него, се намираше една малка дъсчена преграда, която служеше

като задно отделение на магазина и чиито първоначални размери бяха стеснени от

изградената по-късно кантора; там едва се побираха една дъска за гладене и една

постоянно горяща желязна печка, която доизсушаваше без това сухия и замърсен

въздух. В самия магазин стените бяха покрити със сиво-червени тапети и украсени

с няколко стари гравюри. Въпреки че не можеха да се видят много шапки, а по тях

нямаше етикетчета с цените, зад тезгяха имаше широки махагонови шкафове за шапки

и дълги рафтове, по които от пода до тавана бяха наредени купове картонени

кутии.

Зад тезгяха пред тези изобилни, но скрити запаси стоеше млад човек,

чиято външност подсказваше, че и неговите запаси от добродетели сигурно са

скрити. Той беше слаб и бледен, а обезцветеното му лице, което сякаш

протестираше срещу липсата на слънчева светлина в магазина, бе обсипано с бледни

почетни белези от постоянна борба с пъпчасването, на което той за нещастие бе

жертва и което любещата му майка отдаваше на малокръвие, подсилвайки го поради

тая причина с хинин „Пепър'с“ и желязно вино.

Общото приятно впечатление от чертите му обаче никак не се накърняваше

от тези дребни дефекти, нито пък от малката, но биеща на очи брадавица, която

необмислено си бе избрала място тъкмо на върха на носа му — напротив, лицето му

бе обкръжено приятно от тъмни коси, които стърчаха на клечки, макар да ги мажеше

грижливо, и бяха така засипани с пърхот, че излишъкът образуваше постоянна ивица

като от скреж по яката на сакото му.

Иначе външността му бе приятна, а и дрехите бяха тактично съобразени с

положението му; обаче около него се разнасяше особена миризма на вкиснато,

причинена от склонността, особено на краката му, към обилно потене — едно

неизбежно нещастие, което често даваше повод на Броуди да го изхвърля през

задната врата, която водеше право към реката, заедно с парче сапун и грубо

нареждане да измие провинилите се крайници. Това беше Питър Пери — едновременно

разсилен, помощник, продавач, прислужник за печката и за дъската за гладене,

лакей на господаря и слуга за всичко.

Когато Броуди влезе, Пери наклони тялото си напред, притисна ръце с

разперени пръсти и прегънати лакти към тезгяха, показвайки повече темето,

отколкото лицето си, и в изблик на раболепие зачака поздрава на господаря.

— Добрутро, Пери.

— Добро утро, господин Броуди, сър — отговори Пери с нервна припряност,

показвайки малко по-малко коса и малко повече лице. — Пак много хубава сутрин, сър! Чудесна за този сезон. Прекрасна!

Той замълча почтително, преди да продължи:

— Господин Дрон идва тази сутрин; каза, че по работа, сър.