в него и разпръсва донякъде лошото му утринно настроение. Броуди завърши тоалета
си, като облече грижливо скъпа и фина ленена риза, сложи си колосана яка и
връзка, забодена със златна игла във формата на подкова, облече сива бродирана
жилетка и дълго палто от свръхфин вълнен плат. След това той слезе долу. Той
неизменно закусваше сам. Матю излизаше от къщи в 6 часа, Неси в 8,30 часа, майка
му никога не ставаше по-рано от 10 часа, а г-жа Броуди и Мери закусваха отделно, когато свареха, в тъмната стаичка, където се готвеше. И тъй, Броуди седна сам с
достойнство пред голямата паница с овесена каша. Той се наслаждаваше на всяко
хранене, но особено закуската предизвикваше у него жив апетит в свежите утринни
часове, и сега той се зае усърдно с кашата, а след това с двете пресни яйца,
сварени рохки, точно на секундата, и сложени на една голяма чиния с двете големи
пресни кифли с прясно масло и с кафето — питие, което той извънредно обичаше и
до което нямаше достъп никой друг от семейството.
Докато Мери безшумно влизаше и излизаше от стаята, за да му прислужва
при закуската, Броуди забеляза изпод око колко бледа беше тя, но не каза нищо, тъй като не искаше да насърчава жените в къщата си да се чувствуват болни; все
пак изпита вътрешно задоволство, тъй като отдаде смирения й вид и поглед и
тъмните кръгове около очите на острото мъмрене от предишната вечер.
Според обичая си, след като закуси мълчаливо, той напусна къщата точно в
9,30 часа, спря за момент на външната врата и огледа доволно имота си. Погледът
му гордо се плъзна из малкото му царство и той забеляза, че нито една тревичка
не се показва по покрития с чакъл двор, че нито едно петно не накърнява
чистотата на боядисаните стени, че нито един белег не загрозява мрачните сиви
камъни и той одобри с безкрайно самодоволство своето собствено творение. То беше
негово творение! Преди пет години той закупи земята и като повика строителя Юри, дълго му говори, черта груби скици и подробно му обяснява каква къща желае. Юри, човек открит и делови, го погледна удивен и каза:
— Човече божи! Личи си, че не сте зидар, иначе не бихте поискали такива
щури работи. Главата ви е сигурно някъде из облаците. Разбирате ли как би
изглеждало това, ако се построи от камък и мазилка?
— Аз ще живея в него, Юри, а не ти — отговори Броуди упорито.
— Но толкова излишни работи има по него. Помислете само колко ще струва
да се изрежат зъберите на тази малка част от парапета! И каква полза от това? —
И Юри бутна нарисуваната с молив скица пред Броуди.
— Аз плащам за това, Юри, а не ти — отново отговори Броуди.
Строителят бутна шапката си над челото, почеса се в недоумение с молива
по врата и възкликна:
— Не говорите сериозно, Броуди! Всичко щеше да е наред, ако сградата
беше десет пъти по-голяма, а вие искате къща само от шест стаи и кухня. Това е
смешно. Ще станете за смях на целия град.
— Остави на мен тази грижа — извика Броуди гневно. — Господ да е на
помощ на онзи, който дръзне да се изсмее в лицето на Джеймс Броуди.
— Хайде, хайде, Броуди — рече Юри примирително. — Нека да ви построя
една солидна, прилична малка вила, а не такъв кукленски замък, за какъвто
бълнувате.
Броуди го стрелна с особен поглед, сякаш тъмен огън проблесна в очите
му, и извика:
— Внимавай, Юри! Бъди любезен, като говориш с мен. Не искам твоите
зализани кутийки. Искам къща, която да ми подхожда. — След това изведнъж дойде
на себе си и добави с нормален и спокоен тон: — Ако не ти харесва, не се
захващай. Давам ти възможност, но ако не искаш да я използуваш, има и други
строители в Ливънфорд.
Юри се опули и подсвирна.
— Ама че упорит човек! Е, добре! Щом сте си наумил, ще ви приготвя план
и калкулация. Човек с воля, нарежда нещата, както иска. Но не забравяйте, че съм
ви предупредил. Да не дойдете после да искате да събарям къщата, след като я
видите.
— Не, не, Юри — озъби се Броуди. — Ще дойда пак само ако не си направил
каквото искам, и тогава няма да ти е много приятно. Хайде, започвай сега и не
дрънкай толкова много.
Страница 22
Archibald Kronin - Zamykyt na shapkarq
Плановете бяха изготвени, одобрени от Броуди и строежът започна. От ден
на ден той гледаше как постройката расте, отиваше в хладните вечери при бавно
оформящата се сграда, следеше точно да се спазва проектът му, галеше гладкия бял
камък, изпробваше мазилката между пръстите си, поглаждаше лъскавите оловни
Читать дальше