Unknown - i 3e0c0223816db71f

приближавайки към него, тя реши, че това трябва да е баща й. Но изведнъж

въздишка на облекчение се откъсна от устните й; тя разбра, че пред нея е брат й

и забравила всяка предпазливост, изтича задъхана към него.

— Мат! О, Мат! Почакай! — И като се хвърли към него, сграбчи ръката му

като удавница.

— Мери! — сепна се той рязко, сякаш не вярваше на очите си.

— Да! Аз съм, Мат, и слава богу, че си ти! Отначало помислих, че е

татко.

— Но… Но защо си навън толкова късно? — извика той, уплашен и изненадан.

— Къде си била?

— Не ме разпитвай сега, Мат — изпъшка Мери. — Нека да влезем бързо,

преди да е дошъл татко. Моля ти се, Мат, миличък! Не ме питай нищо!

— Но какво си правила? Къде си била? — повтори той. — Какво ще си

помисли Мама?

— Мама ще си помисли, че съм си легнала или че чета в стаята си. Тя

знае, че често чета, когато те чакам.

— Мери! Това е ужасна история. Не зная какво да направя. Срамота е да те

намирам на улицата по това време. — Той направи няколко крачки, после изведнъж

нещо му дойде наум и рязко се спря.

— Не искам госпожица Мойр да узнае за това. Това е позор! Такова скитане

на сестра ми може да ме злепостави пред нея.

— Не й казвай, Мат! Нека само да влезем. Къде ти е ключът? — настоя

Мери.

Мърморейки под носа си, Матю се приближи до стъпалата на къщата. Мери

облекчено въздъхна, като видя, че резето на външната врата не е спуснато, което

означаваше, че баща й още не си е дошъл. Той отвори вратата.

Къщата беше тиха — никой не я чакаше, никой не я посрещна с укор или

обвинение. Като разбра, че излизането й като по чудо е останало неразкрито,

обзета от благодарност, Мери хвана брат си за ръка и те безшумно се изкачиха по

стълбите в тъмнината.

В стаята си тя дълбоко пое дъх и пипнешком се ориентира, чувствувайки се

сигурна в познатата й обстановка. Самият допир на близките й предмети я

успокояваше. Слава богу, сега беше в безопасност. Никой нямаше да узнае! Тя

свали дрехите си в тъмнината и пропълзя в леглото. Студените чаршафи уталожиха

трескавата й отпадналост, а меката възглавница галеше измъчената й от болки

глава. Горящото й изморено тяло се отпусна в блажена забрава, разтрепераните

клепачи се затвориха, свитите в юмруци ръце се отпуснаха, главата се склони на

рамото и след като последната й мисъл се отправи към Денис, дишането и стана

правилно и спокойно. Тя спеше.

>>

III

На другата сутрин Джеймс Броуди се пробуди, когато слънцето вече сипеше

лъчите си през прозореца. Той нарочно бе избрал тази стая в задната част на

къщата за своя спалня, тъй като с някакво животинско влечение обичаше слънцето, Страница 20

Archibald Kronin - Zamykyt na shapkarq

обичаше ярките утринни лъчи да го събуждат, да проникват през завивките в

жадното му тяло, да го изпълват с чувство за сила и великолепие. „Няма по-добро

нещо от утринното слънце“, обичаше да казва той и това беше една от привидно

дълбоките аксиоми от запаса му, които той твърде често употребяваше в разговор и

ги повтаряше с всезнаещ и надут вид. „Утринно слънце — ето какво е нужно на

човека! Може да нямаме достатъчно, но в моята стая аз съм се погрижил да имам

колкото се може повече.“

Той се прозина широко и с наслада протегна масивното си тяло, гледайки

доволно с премрежени, но зорки очи златния рояк прашинки, които плуваха около

него, после за момент премигна въпросително към часовника на камината, чиито

стрелки показваха само осем часа; като разбра, че има още четвърт час да лежи, отпусна глава, търколи се на другата страна и се гмурна в завивките като огромен

делфин. Но скоро пак се надигна. Въпреки красивата утрин, въпреки сочната

миризма на вряща овесена каша, която жена му приготвяше долу и която се издигаше

нагоре и нежно гъделичкаше обонянието му, в настроението му липсваше онова пълно

задоволство, което според него той трябваше да изпита.

Намръщен, сякаш търсеше причината за недоволството си, той се обърна и

изгледа вдлъбнатината от другата страна на голямото легло, което жена му бе

напуснала преди повече от час. Според реда в тази къща тя бе станала по-рано, за

да подреди всичко своевременно и да сложи закуската на масата в момента, когато

той слезе. Каква полза от такава жена за мъж като него, помисли си той с

отвращение? Тя можеше да готви, да пере, да чисти, да кърпи чорапите му, да

четка обувките му и дори да ближе обувките му, но що за жена беше тя сега? Освен