Unknown - i 3e0c0223816db71f

ветрецът донасяше само тих шепот, който чезнеше в безмълвието; но Мери и Денис

не забелязваха нито музиката, нито луната и въпреки че несъзнателно поглъщаха

околната красота, те виждаха и усещаха само себе си. За пръв път сама с Денис, далеко от света — това изпълваше Мери с бурно щастие, караше сърцето й да бие

лудо и радостно.

И Денис, обиграният градски младеж, бе обладан от чувство, което за него

бе странно и ново. До дъно бе пресъхнал непринуденият поток от леки разговорни

фрази, които винаги го правеха душа и център на компаниите, от комплименти,

които се изливаха най-естествено от устните му. Бе мълчалив и мрачен като на

погребение, казваше си той. Чувствуваше, че авторитетът му е на карта, че трябва

да каже нещо, колкото и банално да е то. Но докато вътрешно се ругаеше и се

наричаше пън, некадърник и простак, въобразявайки си, че ще отблъсне Мери с това

глупаво мълчание, езикът му си оставаше неподвижен, а иначе пъргавият му ум бе

така завладян от чувства, че той не можа да проговори.

Наглед те пристъпяха със спокойни и равни стъпки, но в душата на всеки

от тях се надигаше буря от потиснати чувства, а понеже не говореха, тези чувства

ставаха още по-пламенни.

Мери усети истинска болка в сърцето си. Те бяха толкова близо един до

друг, че чувството за близост я изпълни с неизразимо желание, недоловим копнеж, който намираше отдушник само в здраво стисналата я ръка на Денис, която

свързваше разтрепераното й тяло с неговото и я успокояваше като божествен

балсам.

Най-после те рязко и неволно се спряха и застанаха един срещу друг. Мери

вдигна глава към Денис. Малкото й закръглено лице, бледно от лунната светлина, изглеждаше прозрачно и одухотворено. Денис се наведе и я целуна. Устните й бяха

меки, топли и сухи и се предлагаха на неговите като жертвоприношение. За пръв

път я целуваше мъж и макар че бе съвършено невинна и съвсем неопитна, природният

инстинкт напираше у нея и тя плътно притисна устните си към неговите.

Денис бе зашеметен. В неговия скромен любовен опит нямаше нищо подобно и

почувствувал, че получава рядък и прекрасен дар, без да съзнава какво прави, той

се отпусна спонтанно на колене пред нея, обхвана я с ръце и благоговейно

притисна лицето си към дрехите й. Миризмата на грубата й износена вълнена пола

за него бе ухание; усети как бедрата й — така трогателно стройни и неоформени —

потреперват при допирането му. Той я хвана за ръка и я привлече до себе си. Сега

можеше да вижда малката трапчинка на шията й и нежната синя вена, която се

Страница 18

Archibald Kronin - Zamykyt na shapkarq

спускаше надолу. Къдрица коса падна над гладкото й бледо чело, когато свали

шапката й. Той първо целуна челото й неловко, плахо, със смущение, което му

правеше чест, преди да сложи устни върху очите й и да ги затвори с целувки.

Сега те лежаха прегърнати, закрити от високите стръкове и ракитите,

върху постелята от мека трева. Допирът на телата им ги изпълваше с приятна

топлина, така че нямаше защо да говорят. В мълчание те забравиха за света, за

тях вече не съществуваше нищо друго освен самите те. Главата й лежеше на ръката

му, а между разтворените устни зъбите й блестяха на лунната светлина като малки

бели зрънца. Дъхът й беше като прясно мляко. Отново той видя в трапчинката на

шията й малката вена, пролазила под гладката кожа като малка рекичка през

девствен сняг, и ласкаво я погали, проследявайки с върха на пръстите си нежната

й извивка надолу. Колко твърди и закръглени бяха гърдите й — всяка като гладък и

съвършен, непокътнат плод, обгърнат от шепата му за милувка. От натиска на

ръката му гореща руменина нахлу в лицето й и въпреки че дишането й се ускори, тя

не го отблъсна. Тя почувствува как тези малки девствени гърди, които никога

досега не бяха занимавали съзнанието й, постепенно се наливаха, като че

изпълнени от прилив на кръв, и всичката й млада сила преля в тях, сякаш щяха да

пуснат живителен сок за невидимо, кърмаче. После тя се унесе и легна със

затворени очи в обятията му, забрави всичко, престана да бъде самата тя, бе

негова. По-бърза от лястовичка, душата й политна да срещне неговата и съединени, оставили телата на земята, двете души се въззеха в ефира. Заедно те се издигнаха

леко като двете пеперуди и безшумно като реката. Никакво разстояние не ги

възпираше, никаква земна връзка не ограничаваше възторга на полета им.