Unknown - i 3e0c0223816db71f

платформа, осветена от четири бензинови лампи, а върху платформата стоеше сам

прочутият Мак Инали, който можеше лесно да се различи по лъскавия цилиндър,

широкия фрак, панталоните на големи карета и огромната бронзова верижка, която

висеше, жълта като злато и тежка като кметска огърлица, върху белезникавата му

кадифена жилетка. От двете му страни се виждаше това можеше да се прочете върху

афишите с червени и сини букви, които покриваха стените и диреците наоколо, едно

сияйно съзвездие от таланти. От дясната му страна стоеше висок господин с

одухотворено лице и комплектно, но износено вечерно облекло, който се бе

Страница 15

Archibald Kronin - Zamykyt na shapkarq

облегнал с меланхолична грация на един от стълбовете на шатрата, романтично

вперил поглед високо над тълпата, като че ли търсеше на някакъв ефирен балкон

някоя Жулиета, която да е достойна за него, и прикриваше, доколкото можеше,

мръсното си бельо, като подръпваше ръкавите на фрака си и мъжествено скръстваше

ръце на гърдите си. Обаче този мрачен Ромео не беше единствената атракция на

театъра, тъй като на другия край на платформата, от лявата страна на Мак Инали, бе застанало едно омайно създание, облечено в розово трико и бяла балетна

поличка, с предизвикателно накривена моряшка шапчица на главата, което от време

на време извършваше по няколко ситни стъпки, намеквайки за още по-възхитителни

движения в бъдеще, и хвърляше въздушни целувки на множеството долу с леки

приятни движения на ръцете си и с такъв вид, като че ли изтегля много метри

лента из устата си.

— Не е ли прелестна? — пошепна Мери, която вече така се бе приближила до

кавалера си, че го държеше под ръка.

— Ще се изненадаш, ако я видиш на дневна светлина — отговори по-опитният

Денис. — Разправяли са ми някои работи за нея. Всъщност — продължи той бавно, сякаш обмисляше дали да издаде някаква позорна тайна — казват, че е кривогледа.

— О, Денис, как можеш да казваш такова нещо! — възмути се Мери.

Но тя все пак се загледа със съмнение в смело накривената моряшка

шапчица. Дали това беше само кокетност, или означаваше нещо повече?

— Заповядайте, дами и господа, заповядайте! — завика Мак Инали, като със

замах свали цилиндъра си и го протегна с любезен канещ жест.

— Представлението ще започне. Ей сега ще започне. Съвсем сигурно

последно представление за тази вечер. Забавление от най-висока класа, вход два

пенса и само два пенса. Артистично, фино и елегантно — господа, можете да

доведете съпругите и изгорите си, забавлението няма да ги накара да се червят.

Единственият на света Мак Инали — от най-високата и най-добра класа. Ей сега ще

започне! Господа! От лявата ми страна е мадам Болита с най-чудесния и артистичен

номер на Терпсихора от столетието. — Като чу името си, мадам Болита направи

малък пирует, усмихна се свенливо, протегна кокетно ръце и започна да тегли нови

ленти, които сега бяха още по-дълги от преди.

— Почитаеми дами! От дясната ми страна е синьор Маджини, най-известният

и съвършен вокалист, пристигнал направо от оперите в Париж и Милано, който ще

изпълни илюминираната певческа сцена на епохата. — Синьор Маджини, чието

истинско име беше Маджънти, придоби още по-романтичен и меланхоличен вид и се

поклони замечтано, като че ли дамите го бяха отрупали с букети в Париж и се бяха

скубали за благоволението му в Милано.

— Ей сега ще захванем да започваме! Ей сега ще започнем да захващаме!

Влизайте! Влизайте! Последно представление за тази вечер. След представлението

затваряме. Благодарим ви пак отново за любезното внимание. Влизайте, влизайте!

— Трябва скоро да започне — каза Денис. — Той толкова често го казва. Да

влезем ли?

— Да — изчурулика Мери.

Те влязоха.

В шатрата миришеше на парафин, спарени стърготини и портокалови кори.

Пипнешком те си пробиха път в тъмнината, намериха празно място, седнаха и след

кратко, напрегнато очакване бяха възнаградени с откриването на програмата. Тя бе

разделена на две части — първата бе предоставена на мадам Болита, а втората на

синьора от Париж и Милано; но трудно беше да се каже дали великият Мак Инали бе

привлечен от настойчивата миризма на вечерята, си от пържола с лук (тази миризма

се носеше от колата зад шатрата), или пък смяташе, че има време за още едно

представление, което наистина да бъде последно — във всеки случай