Unknown - i 3e0c0223816db71f

представлението бе въплъщение на самата краткост.

Мадам направи пирует, заставаше в поза и скачаше тежко, акцентирайки

думкането от падането си върху тънките кънтящи дъски на сцената с кратки неволни

въздишки, които у някоя не така съвършена артистка биха могли да се вземат за

грухтене, придружавайки по-леките си движения с изобилно щракане с пръсти и

пискливо подвикване: „Ла, ла, о, ла, ла!“ на няколко пъти тя направи треперлив

пирует в дъното на сцената, пристъпи игриво напред към светлините,

пренебрежително ритна назад във въздуха с внушителния си крак, протегна

замечтано напред брадичката си, подпряна на показалеца, и като се полюля леко на

другия си крак, изгледа публиката с изражение на дълбоко задоволство от

постижението си. После, като прибави към слабите ръкопляскания своето: „О, ла, ла“, което прозвуча като самопоздравление, тя изкусително тръсна глава и започна

да скача в кръг, което за нейно удобство я върна в първоначалното положение.

Връхната точка на първата част от номера й бе едно благородно усилие — когато с

разперени ръце и изкривено от усилие лице тя бавно и мъчително се спусна в

шпагат, от което положение обаче не направи опит да се вдигне, защото бе спасена

от навременното падане на завесата.

Страница 16

Archibald Kronin - Zamykyt na shapkarq

— Не е зле, като се има предвид възрастта й — забеляза Денис

поверително. — Но някой ден тя ще продъни сцената и няма да чуем нищо повече за

нея.

— О, Денис — пошепна Мери укорително. — Ти не казваш това сериозно. Не

ти ли хареса?

— Ако на теб ти е харесала, и на мен ми харесва! Но не ме карай да се

влюбвам в нея! — подразни я Денис. — Да видим какво ще направи сега — добави

той, когато след подобаваща пауза завесата се издигна отново и разкри

затъмнената сцена, върху която бавно се плъзна маститата фигура на несравнимата

Болита. Загъната в дълга бяла рокля, лишена от моряшката шапчица, но все пак

дискретно забулена с дългите жълти къдри, които се стичаха изобилно около лицето

й, снабдена с чифт големи и неоспоримо ангелски криле, тя се понесе през

полумрака и застана в серафимска поза пред смаяния им поглед. Нямаше вече

волностите на танца, външния блясък на балета; сега, сякаш преобразена и

пречистена, мадам презираше съществото, което викаше: „О, ла, ла!“ и изпълняваше

ужасния шпагат; тя заплува благочестиво на сцената под акомпанимента на шумно

скърцащи телове и макари, които крепяха платформата, и подрънкването на

тържествен религиозен химн върху пианото зад кулисите. Последваха бурни

аплодисменти предимно под формата на пронизително свирене от задните редове и

високи викове: „Бис, бис!“; обаче режимът на Мак Инали не допускаше бисове и

мадам, като се поклони с пърхащи криле, се оттегли грациозно и отиде в колата да

види дали внучката й Кети Маджънти е заспала.

Мери запляска възторжено с ръце и се обърна към Денис.

— Какво ще кажеш сега? — запита тя сериозно, сякаш го предизвикваше да

намери недостатък у такова божествено същество. Хванали се за ръце, сплели

пръстите си, те седяха плътно притиснати на тясната дървена скамейка; загледан в

обърнатото към него захласнато лице на Мери, Денис стисна ръката й и

многозначително отговори:

— Ще кажа, че си прекрасна!

Това беше върхът на остроумието! Мери прихна да се смее, но смехът й,

така необикновено весел и волен, извика в съзнанието й като контраст мисълта за

в къщи и тя изведнъж се смрази, като че ли я бяха хвърлили в ледена вода,

потрепера и наведе глава. Но с усилие се отърси от унилостта — успокоена от

присъствието на Денис, вдигна пак очи и видя, че сега Маджини владееше сцената.

Отпред бяха спуснали бял екран и магическият фенер в дъното на шатрата

прожектираше върху него заглавието: „Нежна и вярна“ или „Любимата на моряка“.

Раздрънканото пиано подхвана встъпителните тактове на баладата и Маджини започна

да пее. Докато той изливаше захаросаните думи, върху екрана се появяваха богато

оцветени картини, които показваха трогателните премеждия, съпровождащи всяка

вярна любов. Срещата на моряка с воденичарската дъщеря край потока, раздялата, самотния моряк в каютата му, изпитанията на благородния моряк при пътуването и

не по-малко сърцераздирателните страдания на възлюбената му, ужасите на

корабокрушението, отчаяния героизъм и спасението; с широко отворени очи и