Unknown - i 3e0c0223816db71f

без да го кори за закъснението, без да му даде да разбере какъв риск бе поела с

идването си, каза простичко и щастливо:

— Всичко е наред, Денис. Тълпата не е толкова страшна. Нищо не е страшно

Страница 14

Archibald Kronin - Zamykyt na shapkarq

сега, щом се намерихме.

— Какво чудесно момиче си ти, Мери — извика той. — Ти си истински ангел,

щом ми прощаваш. Няма да имам мира, докато не изкупя вината си пред теб. Хайде

да наваксаме изгубеното време. Няма да се успокоя, докато не видя да се

забавляваш както никога досега. Какво да направим най-напред? Кажи какво искаш и

веднага ще го сторим.

Мери се огледа. Колко различно беше всичко сега! Колко доволна беше, че

дойде! Тя видя, че хората наоколо не са груби, а само шумни и щастливи и ако

сега бе срещнала тромавото селянче, би отговорила с приятелска усмивка на

селското му хилене. Навсякъде тя виждаше пищни багри, оживление и движение;

виковете на палячовците я въодушевяваха, пукотевицата на стрелбището я

забавляваше, без да я плаши; гръмливата музика я опияняваше. Искрящият й поглед

бе привлечен от въртележка с дървени кончета, които весело обикаляха и скачаха в

кръг под звуците на „Кандахар валс“. Засмя се възбудено и ги посочи.

— Тези — захласна се тя.

— Дадено! — извика Денис. — Думата ти е закон, Мери! Ще отлетим с тези

вихрогони. Хайде, всички на конете!

Той я хвана за ръка и я поведе напред, а тълпата, която толкова я

притискаше досега, магически се стапяше пред тях.

— Ето ни — весело възкликна той. — Две кончета заедно, с опашки като на

лъвове и със зъби като на камили. Хайде, Мери, качвай се! Твоето конче като че

ли иска да прескочи къща, гледа като дявол.

Те се настаниха на седлата, стиснаха юздите почакаха, започнаха да

обикалят отначало бавно, после по-бързо и накрая се понесоха във вихъра на

лудата музика и опиянени от радостта на движението, хвърчаха над зяпащите

зрители, които изглеждаха по-ниско от размятаните копита на галопиращите коне, препускаха заедно из необятни небесни простори, издигани нагоре от вдъхновеното

благородство на движението. Когато най-после се забавиха и спряха, Денис не

позволи на Мери да слезе и я накара — за нейно удоволствие — да се завъртят още

веднъж, и още веднъж, и още веднъж, докато тя се почувствува самоуверена на

седлото, не държеше така стегнато юздите и направляваше кончето си с леко

потупване с ръка, отпусна тялото си в такт с друсането и гордо му показваше

каква ловка и сръчна ездачка е станала. Денис я хвалеше, насърчаваше я, опивайки

се от нейното удоволствие, докато най-после съвестта на Мери се разбунтува и тя

го замоли да слязат, страхувайки се, че ще го разори с разточителното си

увлечение. Денис се разсмя така, че страните го заболяха.

— Бихме могли да останем цяла нощ, ако искаш! Няма значение колко

струва, щом си щастлива.

— О, има значение, Денис! Това е страшно скъпо. Нека да слезем — помоли

тя. — На мене ми е също така приятно да гледам.

— Добре тогава! Ще слезем, ако това ти е по-приятно, Мери. Но ние

тепърва започваме. Тази вечер си излязла с милионер. Сега ще опитаме всички

забавления на панаира.

— Ако смяташ, че можеш да си позволиш това, Денис — отговори Мери

колебливо. — Тук е просто чудесно! Но не искам да харчиш много за мене.

— Дори да похарча и последната си стотинка — каза Денис с чувство, — пак

няма да е достатъчно за тебе, Мери!

Сега започнаха забавленията; те се впуснаха в тълпата, наслаждаваха се

на веселата панорама и възприемаха шарещото наоколо веселие охотно, радостно и

заедно.

След един час, когато бяха изпитали всички видове развлечения, които им

се предлагаха за тяхно удоволствие, след като бяха замеряли с топки всевъзможни

предмети — от кокосови орехи до дървени фигурки, след като бяха видели

изпохапаните от бълхи лъвове и апатичния слон и бяха уболи дебелото момче след

сериозната покана на менажера, за да се уверят, че няма измама, след като се

бяха възхищавали на най-малката жена в света и бяха разгледали с интерес и

потръпване живия скелет, след като бяха купили всевъзможни неща за ядене — от

медени круши до бонбончета за кашлица, те (най-радостната и въодушевена двойка

на целия панаир!) застанаха пред най-голямата палатка. Това беше прочутият

театър на Мак Инали, който, както говореха плакатите, предлагаше истинско

празненство с префинено и елегантно забавление. Пред палатката имаше дървена