Unknown - i 3e0c0223816db71f

доволна от мен, няма кога да бъде. — После, като се отдалечи, той добави

неочаквано: — И да не забравиш, Мери, довечера в десет и половина или може би

мъничко по-късно.

— Ще съм будна, Мат — успокои го тя.

— Сигурно?

— Сигурно.

Последната забележка разкри ахилесовата му пета. Този възхитителен

елегантен младеж, този пушач, мандолинист, любовник и бъдещ неустрашим

пътешественик из Индия имаше една поразителна слабост — страхуваше се от

тъмното. Той удостояваше Мери с доверието си и обществото си единствено заради

това, защото във вечерите, когато той закъсняваше, тя с неизменна преданост го

очакваше, както се уговаряха, за да го придружи по тъмните и мрачни стълби до

спалнята му. Тя никога не си помисляше каква услуга му прави, а приемаше

покровителствената му благосклонност с признателност и смирение. Сега, когато

той напусна стаята, оставяйки след себе си смесен мирис на пура, брилянтин и

парфюм и спомена за своята ослепителна елегантна фигура, тя гледаше подире му с

любов и възхищение.

Когато изчезна външният блясък от присъствието на брат й, настроението

на Мери се понижи; без работа, тя имаше време да мисли за себе си, тя стана

смутена, безпокойна и възбудена. Всички в къщата бяха заети: Неси се мръщеше над

уроците, Мама се бе задълбочила в романа, бабата бе потънала в апатията на

храносмилането. Мери започна да ходи нервно из кухнята, като мислеше за

заповедта на баща си, докато Мама раздразнено вдигна очи:

— Какво ти става? Мотаеш се като муха без глава! Вземи да шиеш или ако

нямаш какво да правиш, иди си лягай, но остави хората да четат на спокойствие!

Дали да си легне? — си помисли тя в недоумение. — Не! Толкова е рано.

Цял ден бе затворена в къщи и може би би трябвало да поизлезе малко навън,

където хладният въздух ще я освежи, ще разведри душата й след топлия душен ден.

Всички ще си помислят, че е отишла в стаята си, няма да забележат отсъствието й.

Без да съзнава ясно какво прави, тя вече се бе озовала в хола, сложи старата си

груба сламена шапка с ожуленото снопче череши и избелялата розова панделка,

облече износената си вълнена жилетка, тихичко отвори външната врата и се смъкна

по стълбите.

Тя сама почти се изненада, като видя, че е излязла, но се успокои с

мисълта, че с такива дрехи никъде не може да отиде и докато размисляше, че

наистина няма нищо хубаво да облече, тъжно поклати глава и посърналите череши, които вече две години висяха на шапката й, изтракаха в безсилен протест и едва

не паднаха на земята. Тук, на открито, мислите й се движеха по-свободно и тя се

запита какво ли прави Денис. Приготвя се да иде на панаира, разбира се. Защо

всички други да могат да отидат, а тя да не може? Не е справедливо — та в това

няма нищо лошо. Дори най-отбраните хора в града признаваха и благосклонно

покровителствуваха панаира. Мери се облегна на вратата на оградата, полюляваше

се леко напред-назад, поемаше хладната красота на здрача, омаяна от

прелъстителната вечер, пропита от росни ухания, одухотворена от пробуждащия се

живот, който бе стихнал през деня. Лястовици се стрелкаха и обикаляха около

трите стройни сребърни брези на поляната отсреща, а по-нататък една овесарка й

подвикваше умолително: „Излез! Излез! Дзън, дзън, дзън, звънкай с ключа, дзън, дзън, дзън, звънкай с ключа!“ Срамота е да се седи в къщи в такава вечер! Мери

излезе на пътя, казвайки си, че ще се поразходи само до ъгъла, а после ще се

върне да поиграе на дама с Неси. Незабелязано от никого тя продължи нататък и

несъзнателно установи, че по целия път не се вижда никакъв човек. Тази вечер

Денис я чака на панаира! Той я бе помолил да се срещнат, а тя, безумната, обеща

да отиде. Колко жалко, че сега не можеше да отиде! Тя се ужасяваше от баща си, а

той безусловно бе забранил.

Мери бързо стигна до края на пътя и макар да имаше чувството, че бе

Страница 12

Archibald Kronin - Zamykyt na shapkarq

излязла ей сега, знаеше, че вече е време да се връща; но докато волята й

заповядваше да се върне, някаква по-мощна сила й забраняваше и тя продължи с

ускорена крачка и бурно разтуптяно сърце. Тогава във вълшебната вечер до слуха и

стигна музика тиха, примамваща, властна. Мери забърза още повече, почти тичешком

си помисли: „О, трябва! Трябва да го видя!“ — и се втурна напред. Разтреперана, тя навлезе в панаирната площ.

>>

II