Unknown - i 3e0c0223816db71f

назад на стола и важно чоплеше с игла зъбите си, после с въздишка започна мудно

да вади книгите от училищната чанта, нареждайки ги неохотно една по една пред

себе си.

— Ела първо да поиграем на дама, Мери — извика Неси.

— Не, мила, татко каза да си направиш домашното. Може би после ще

изиграем една партия — дойде отговорът отвън.

— Няма ли да ми дадеш да избърша чиниите днес? — предложи Неси,

опитвайки се хитро да отложи началото на мъките си.

— Ще се оправя сама, мила — отговори Мери. Неси пак въздъхна и рече на

себе си, също както казваше майка й:

— Ех, клета аз!

Тя си помисли за другите деца, които се събират да скачат на въже, да

играят на топка, на свинкя и други вълшебни вечерни забави и с болка на душа

седна да работи.

Матю, смутен в моментните си мечтания от монотонното мърморене до ухото

му: върна иглата обратно в джоба на жилетката си и стана. След излизането на

бащата поведението му се промени; с израз като че ли стои малко по-високо от

околните, той изпъна маншетите си, погледна многозначително към часовника и

излезе от стаята с вид на леко, но подчертано превъзходство.

Сега тишината в стаята се нарушаваше само от прелистването на

страниците, от лекото тракане на порцелана в килера и досадното мърморене: „nous sommes, vous etes, ils sorit“; но след няколко минути шумът в килера затихна и

скоро след това Мери тихо се промъкна през кухнята в хола, изкачи се по стълбите

и почука на стаята на брат си. Тя се изкачи на тъмно, но дори и да имаше само

обоняние, щеше леко да открие стаята му по гъстия тежък дим от пура, който

излизаше от нея.

— Може ли да вляза, Мат? — прошепна тя.

— Влез — чу се отвътре превзет отговор.

При влизането й брат й, който бе отговорил толкова безразлично, не

вдигна очи, а седнал по риза на леглото така че да може да се вижда най-добре в

огледалото на шкафчето, продължи спокойно да се любува на себе си и за пуска

големи кълба дим към образа си в огледалото.

— Колко хубаво мирише пурата ти, Мат — забеляза Мери с искрено

възхищение.

С елегантен маниер Матю извади пурата от уста, като продължаваше доволно

да се наблюдава.

— Да — съгласи се той. — И така трябва, щом струва толкова пари. Това е

„Супремо“ и значи „най-хубаво“. Пет парчета за шест пенса, тази ми струва пени и

половина. Взех я като мостра и ако ми хареса, ще взема още… Миризмата е добра, Мери, но ние пушачите ценим букета. Никаква пура не може да бъде наистина

първокачествена, ако няма букет. Тази има пикантен букет, както се казва. — Той

неохотно отмести погледа си от огледалото и разглеждайки по-отблизо пурата,

добави:

— Стига толкова, май че достатъчно пуших.

— О, продължавай — насърчи го Мери. — Толкова е хубаво! Много по-приятно

е, отколкото като се пуши с лула!

— Не! Трябва да запазя другата половина за довечера — отговори той

твърдо и като угаси внимателно запаления край на пурата о порцелановия леген, прибра половинката в джоба на жилетката си.

— Аги Мойр харесва ли, като пушиш? — пошепна Мери, вадейки си заключение

от постъпката му.

— Агнес, ако обичаш, а не Аги — отвърна Матю обидено. — Колко пъти съм

ти казвал да не фамилиарничиш така. Това е вулгарно. То е… то е безочливо от

твоя страна.

Тя сведе очи.

— Съжалявам, Мат.

— Дано! Запомни, Мери, че госпожица Мойр е млада дама, твърде почтена

Страница 10

Archibald Kronin - Zamykyt na shapkarq

млада дама и при това моя годеница. Да! Ако искаш да знаеш, на нея й харесва, като пуша. Отначало тя беше против, но сега мисли, че това е мъжествено и

романтично. Но не й харесва дъхът ми след това и затова ми дава бонбони. Тя

предпочита сорта „Сладки устни“. Много са ароматични.

— Много ли я обичаш, Мат? — попита Мери сериозно.

— Да! А и тя много ме обича — потвърди той. — Ти не би трябвало да

говориш за неща, от които нищо не разбираш, но сигурно ти стига умът, за да

схванеш, че когато двама ходят заедно, значи се обичат. Агнес ме обожава. Да

видиш само какви неща ми дава. Чудесно е за млад човек да има такава връзка. Тя

е извънредно симпатично момиче.

За момент Мери се умълча, впила поглед в него, след това внезапно

притисна ръка към сърцето си и запита неволно, с копнеж:

— Боли ли те, когато мислиш за Агнес — когато не си с нея?

— Съвсем не — отговори Матю превзето. — Не е красиво да питаш така. Ако

ме болеше, щях да си помисля, че имам стомашно разстройство. Какво си такова