Unknown - i 3e0c0223816db71f

„Социална надежда“, на разходка с работещите за църквата дами — всички тези

снимки бяха изложени тук!

Тук беше и самата Агнес в плът и кръв — наистина в плът и кръв, тъй

като, макар и ниска, тя вече проявяваше подобно на мебелите в стаята склонност

към щедро изпъкнали очертания особено на ханшовете и гърдите, които бяха пълни и

обещаваха да добият още по-големи размери в бъдеще. Тя имаше тъмна коса, черни

като боровинки очи под гарванови вежди, мургави страни и червени пълни устни, а

над горната й устна лежеше гладка тъмна сянка, съвсем нежна, но представляваща

сериозна заплаха за бъдещето.

Агнес горещо го целуна. Тя беше пет години по-възрастна от Матю и

съответно го ценеше. Хвана го за ръка, поведе го напред и седна до него на

неприветливия диван, който, както и цялата гостна, бе предоставена на двамата

влюбени.

— Това е последната ни вечер — печално въздъхна тя.

— О, не говори така, Агнес — отговори Матю. — Ние винаги ще можем да

мислим един за друг. С душите си ние ще бъдем заедно.

Макар че ревностно работеше за църквата, ако се съдеше по външността й,

Агнес притежаваше възможности и за по-близко обещание. Тя, разбира се, не

съзнаваше това и възмутено би отхвърлила едно подобно предложение, но въздишката

й беше дълбока, когато добави:

— Бих искала да не ходиш чак в Индия — и тя се притисна до Матю.

— Времето лети, Агнес. Много скоро ще се върна с цял куп рупии. — Той се

гордееше с познанията си върху чуждата валута и добави: — Една рупия струва

около шилинг и четири пенса.

— Остави сега рупиите настрана, Мат. Кажи ми, че ме обичаш!

— Да, обичам те. Затова съм така разстроен от заминаването. През

последните няколко дни просто не приличам на себе си — съвсем съм пребледнял.

Той почувствува, че постъпва много благородно, като стоварва бремето на

страданията си пред нозете й.

— Ти няма дори да заговориш с дамите в чужбина, нали, Мат? На твое място

никак не бих се доверявала: красивото лице може да крие зло сърце. Ще помниш

това, нали, скъпи?

— Разбира се, Агнес.

— Виждаш ли, мили, там в топлите страни сигурно много изкушения дебнат

хубавия млад човек. Какво ли не биха направили жените, за да оплетат един мъж, особено ако е скромен и млад — това повече ги възбужда, а твоята малка Агнес

няма да е с теб, за да те пази, Мат. Искам да ми обещаеш, че ще внимаваш — тъй, заради мен.

Матю изпитваше истинско наслаждение от това, че тя така пламенно го

желае, че вече отчаяно го ревнува и поглеждайки вече с едно око към бъдещите си

завоевания в чужбина, той тържествено промърмори:

— Да, Агнес, виждам колко прави са думите ти. Може да ми е тежко, но

заради тебе няма да им дам да ме покварят. Ако нещо се случи между нас, няма да

е по моя вина.

— О, Мат, мили — зашепна тя. — За такова нещо не бива и да споменаваш.

Няма да мога да мигна, като си мисля за всички развалени жени, които ще те

преследват. Но, разбира се, аз не съм неразумна, мили. Ще ми бъде драго да се

срещаш с добри, сериозни жени, може би с мисионерки или други, които залягат за

Страница 31

Archibald Kronin - Zamykyt na shapkarq

църковното дело там. Хубаво ще е да се запознаеш с някои дами с майчински

чувства. Те биха се грижили добре за тебе, може и чорапите ти да кърпят. Ако ми

съобщиш имената им, аз бих им писала.

— Разбира се, Агнес — отговори Матю не особено очарован от предложението

й и с дълбокото убеждение, че такива възрастни дами, каквито тя току-що бе

описала, не биха представлявали компания по неговия вкус. — Разбира се, не мога

да зная отсега дали ще намеря такива дами. Първо ще трябва да видя как стоят

нещата.

— Много бързо и хубаво ще се оправиш там, Мат — увери го Агнес нежно. —

Иначе и не може; ти така добре се държиш с хората. А и свиренето ще ти помогне

много в обществото. Взе ли със себе си всичките песни?

Той кимна самодоволно и каза:

— И мандолината. Вчера и сложих нова розова панделка.

Гарвановите й вежди се смръщиха при мисълта за тези, които щяха да се

наслаждават на това украшение върху романтичния инструмент, но тъй като не

искаше да прекалява, с усилие овладя опасенията си и с принудена усмивка насочи

разговора към по-благородни теми.

— Ще липсваш на църковния хор, Мат. Без тебе репетициите няма да са като

досега.

Той скромно въздъхна, но тя не му позволи да се подценява.

— Не! — възкликна тя. — Не отричай, мили. Твоят глас ще липсва на нашата