Unknown - i 3e0c0223816db71f

момент от тази скъпоценна седмица за изнамиране начин да се спаси от гнева на

баща си, щеше да я изживее в спотаено щастие, щеше да крие тайната си, докато

нямаше сили да се сдържа повече, и щеше да им я поднесе неочаквано, да я разкрие

тържествено, а те щяха да я слушат изумени. Те нямаше да я узнаят, докато самата

тя не им я кажеше; никой не биваше да знае, дори и Мери, която беше толкова

добра към нея и която толкова я обичаше. Всъщност не трябваше ли да каже на

Мери? Не! Това щеше да провали целия й план. Когато реши да проговори, ще каже

първо на нея, но засега всичко трябва да се запази в тайна, запечатана в

собствената й душа; тя не искаше никой да надзърта през рамото й, когато ще

отваря писмото, тя трябваше да бъде сама, недосегаема за любопитни погледи,

които биха могли да забележат как треперят пръстите й, каква тревога се крие в

очите й.

Както стоеше в гостната, Неси изведнъж се стресна и леко затрепера с

цялото си тяло, когато забеляза една неясна синя фигура на другия край на

улицата — раздавача, който с бавната точност на всекидневната си обиколка щеше

да стигне при нея едва след половин час. След половин час тя щеше да получи

писмото, но трябваше на всяка цена да бъде самичка, за да го получи

необезпокоявана от никого! С усилие Неси откъсна погледа си от далечната фигура

Страница 262

Archibald Kronin - Zamykyt na shapkarq

на раздавача и неволно, почти машинално се обърна и се запъти към вратата,

променила изражението си така, че лицето й загуби издайническия си вид, стана

затворено, непроницаемо, после бавно се навъси. Когато влезе в кухнята, чертите

й станаха още по-намръщени и разтревожени, тя отиде при Мери, притисна ръка към

челото си и с мъка възкликна:

— Пак имам това главоболие, Мери! По-лошо от всеки друг път.

Мери погледна съчувствено сестра си.

— Бедничката ми малка Неси! — възкликна тя. — Много съжалявам! А пък аз

мислех, че си се отървала от него завинаги.

— Не, не! — възрази Неси. — Пак ме боли! Много ме боли… дай ми едно от

моите прахчета, бързо!

През закрилата очите й ръка Неси наблюдаваше как Мери отиде при бялата

картонена кутия, която винаги стоеше на камината, видя я как тя отвори кутията и

откри, че е празна, след това я чу състрадателно да се провиква:

— Знаеш ли, че са се свършили! Много съжалявам, миличкото ми! Аз бях

сигурна, че има още един-два праха.

— Свършили се! — възкликна Неси. — Това е ужасно! Какво ще правя без

тях! Главата ми се пръска! Трябва веднага да взема един прах!

Мери погледна загрижено наведената глава на сестра си и попита:

— Какво мога да направя за тебе, миличка? Искаш ли студена кърпа с вода

и оцет?

— Казах ти вече, че това не ми помага! — сърдито отговори Неси. — Ще

трябва да ми вземеш прахове. Върви веднага, моля ти се!

На Мериното лице се изписа неувереност и след кратко мълчание тя

промълви:

— Не мога да изляза сега, скъпа. Трябва да сготвя обеда и да свърша

всичко друго. Полегни малко, пък аз ще ти поразтъркам челото.

— Върви да ми донесеш прахове! — избухна Неси. — Нима не можеш да ми

направиш тази малка услуга! Нали уж винаги ми разправяш, че искаш да ми

помогнеш? Няма да ми олекне, докато не взема прах — ти знаеш, че това е

единственото нещо, което ми помага.

След моментно колебание, през време на което съчувствено гледаше Неси,

Мери бавно протегна ръце към връзките на престилката си и още по-бавно ги

развърза.

— Добре, миличка! Не мога да те гледам как страдаш! Ще отида и ще помоля

да ти ги направят веднага. — После, на излизане от стаята, тя добави със

състрадание: — Няма да се бавя и една минутка. Полегни и си почини, докато се

върна.

Неси послушно легна, като си помисли с вътрешно задоволство, че тази

минутка щеше да трае цял час, че тя щеше да има достатъчно време да получи

писмото и пак да се успокои, преди Мери да успее да отиде в града, преди да

дочака с досада аптекаря да изпълни рецептата и да се върне при нея. Тя се

поусмихна, когато чу входната врата да се затваря зад сестра й; тази усмивка пак

стопи сдържания израз на лицето й, то отново придоби своя предишен странен и

лукав вид; Неси скочи и нетърпеливо изтича в гостната!

Да! Ето, Мери вървеше по улицата, бързаше (бедничката!) да поръча

лекарството, като че ли в къщата нямаше още две прахчета, скрити в чекмеджето на

бюфета, ето, без да забележи, тя се размина с раздавача, който се беше запътил