Unknown - i 3e0c0223816db71f

Винаги съм била твоята Неси. Ти няма да мъчиш такова дребосъче като мене. Втория

път ще изкарам по-добре.“

„За тебе няма втори път! — крещеше й Броуди. — Аз… аз ще те удуша за

това, което ми направи!“

Когато той се нахвърли върху нея, Неси разбра, че ще я убие, и когато

изписка, затворила очи от безумен, неописуем ужас, този ремък, който й стягаше

главата през последните изтощителни месеци, внезапно се скъса и й дари мир и

съвършен покой. Това, което бе стягало главата й, се изгуби, тя се освободи от

притискащия я ремък, страхът й изчезна и тя беше свободна. Неси отвори очи,

видя, че баща й вече не беше пред нея, и се усмихна, усмихна се с безгрижна,

весела усмивка, която заигра по подвижните й черти като трепкаща светлина и

незабелязано прерасна в неудържим кикот. Макар че не се смееше високо, тя се

свиваше като от спазми, по бузите й се стичаха сълзи и цялото й слабичко телце

се тресеше в забравата на този смях. Неси се смя много дълго, после веселието й

секна също така внезапно, както, беше възникнало, сълзите мигновено пресъхнаха и

лицето й придоби задълбочено и хитро изражение, сякаш едва забележимото

лукавство, което беше се изписало на него, когато бе стояла и мислила в

гостната, бе взело исполински размери. Сега обаче, тласкана в определена посока

от някаква вътрешна сила, тя не мислеше; за нея не съществуваше необходимостта

да мисли! Глътна стиснала устни, Неси внимателно сложи на масата като някаква

скъпоценност писмото, което досега бе държала стиснато в ръката си, стана от

креслото и права се заоглежда наоколо, кимайки като кукла с клатеща се глава.

Когато кимането секна, по лицето й трепна усмивка, но този път бегла, тя тихо си

пошепна за насърчение: „Щом нещо заслужава да го правиш, прави го както трябва, миличка Неси!“, обърна се и на пръсти излезе от стаята. Със същата мълчалива и

пресилена предпазливост тя се качи по стълбите, спряла се ослуша на площадката, после, успокоена, заситни към стаята си. Там, без да се двоуми, Неси отиде при

умивалника, наля студена вода в легена и се залови грижливо да си мие ръцете и

лицето. След като се изми по най-грижлив начин, почна да се бърше, докато

бледото й личице заблестя от прилежното търкане с кърпата, свали старата си

сивобежова рокля, извади от чекмеджето чистата рокличка от кашмир, по-хубава от

която нямаше. Явно, сега тя не я задоволяваше напълно, защото Неси поклати глава

и промърмори:

— Това не е достатъчно хубаво за тебе, миличка Неси! Съвсем не е

достатъчно хубава сега!

Въпреки всичко тя си я сложи със същата спокойна грижливост и лицето й

пак светна, когато вдигна ръце към косата си. Докато разплиташе плитките и

Страница 265

Archibald Kronin - Zamykyt na shapkarq

четкаше косата си с бързи движения по цялата й дължина, от време на време тя

тихо, с одобрение си шепнеше: „Моята хубава коса! Моята прекрасна коса!“ Доволна

най-сетне от хубавата златиста лъскавина, постигната с четкането, Неси се

изправи пред огледалото и се загледа с унесена, загадъчна усмивка; сетне взе

единствения си накит, малка огърлица от корали, които някога й беше подарила

Мама като възмездие за невниманието на Матю, понечи да я сложи на врата си, но

изведнъж отдръпна ръката с коралите. „Те са много остри, тези мъниста“ — пошепна

тя и полека ги сложи обратно на масичката си.

Без да губи повече време, Неси тихичко излезе от стаята, слезе по

стълбите и в хола си сложи габардинената дрешка и сламената шапка с хубавата, нова сатенена панделка, купена и зашита от Мери. Сега Неси беше напълно облечена

за излизане, с най-хубавите си дрехи — както беше облечена в деня на изпита. Но

не излезе от къщи; вместо това крадешком се промъкна пак в кухнята.

Тука Неси започна да действува по-бързо. Хвана един от тежките дървени

столове, премести го точно по средата на стаята, след това отиде при струпаните

на бюфета учебници, пренесе ги на стола, нареди ги в плътна купчина, огледа ги с

доволен вид и оправи някои малки неправилности в симетрията на купчината с леки

и точни движения на пръстите си. „Тая работа добре я свърши, мила моя —

промърмори тя с удовлетворение. — Ти си момиче, от което би излязло добра

домакиня.“ Докато си казваше това, Неси се отдалечи заднишком от стола, все още

любувайки се на делото си, но когато стигна до вратата, обърна се и тихо се

плъзна в килера. Тука се наведе и взе да рови в панера с прането при прозореца, после се изправи с тържествуващо възклицание и се върна в кухнята, стиснала нещо