Unknown - i 3e0c0223816db71f

къщата ти и да я превърне в публичен дом!

В отговор Ренуик се изправи още по-непреклонно, бавно вдигна ръка и

посочи кушетката.

— Вие стоите пред лицето на смъртта — рече той.

Въпреки волята си Броуди сведе очи пред студения поглед на доктора.

— Да не сте луд? Да не сте полудели всички? — промърмори той. Но се

обърна натам, където сочеше пръстът на Ренуик, и когато видя тялото на Неси,

трепна и залитна към кушетката. — Какво… какво е това? — зашеметен извика той. —

Неси! Неси!

Ренуик отведе все още притискащата се към него Мери до вратата, спря се

и сурово изрече:

— Неси се е обесила в тази кухня, понеже е пропаднала на изпита за

„Лата“, и господ е свидетел, че вие сте виновен за нейната смърт. — При тези

думи той изведе Мери от кухнята и двамата заедно излязоха от къщата.

Броуди не ги чу да излизат; замаян от последните думи на Ренуик и от

странната неподвижност на лежащото пред него тяло, той промърмори:

— Те искат да ме уплашат! Събуди се, Неси! Това съм аз, татко ти. Хайде,

мъничката ми, събуди се! — Нерешително протегнал ръка да я разтърси, той

забеляза писмото на гърдите й, откъсна го от роклята й с треперещи ръце го

поднесе към очите си.

— Грирсън! — пошепна той с изумление. — Грирсън я спечелил! Значи, тя

наистина е пропаднала!

Листът падна от неговата ръка и погледът му неволно се спря на Несината

шия, прерязана от яркочервения белег. Дори и след като го видя, Броуди пак

докосна безжизненото й отпуснато тяло и лицето му се наля с кръв, стана червено

като белега на бялата й кожа.

— Боже! — пошепна той. — Тя… тя се е обесила! — Той закри очите си с

ръка, сякаш нямаше повече сили да гледа това зрелище. — Боже мой! — измънка

отново той. — Тя… тя… — А след това промълви тъй, като че не му стигаше въздух:

— Аз обичах моята Неси! — Тежък стон се изтръгна от гърдите му. Залитайки като

пиян, слепешката, Броуди се отдалечи заднишком от трупа и несъзнателно се

отпусна в креслото си. Пристъп на ридания без сълзи го разтърсваше и разкъсваше

гърдите му от мъка. Оборил глава на ръцете си, той остана така, с изтерзан ум, завладян от една-единствена Всепоглъщаща мисъл и все пак пронизван от други

бегли мисли, от безкраен поток от образи, който преминаваше край мъртвата му

дъщеря като шествие от сенки, прелитащи край почиващата върху катафалка

покойница.

Той виждаше сина си и Нанси, двамата заедно, залени от слънчева

светлина, виждаше прегърбената фигура и покъртително наведената настрана глава

на жена си, подигравателното лице на Грирсън, присмиващо му се в неговото

нещастие, виждаше прегърналия Мери Ренуик, дръзката фигура на младия Фойл,

осмелил се да излезе насреща му в собствената му кантора; виждаше раболепния

Пери, Блер, Пакстън, Гордън, дори Дрон — те всички безмълвно се изреждаха пред

затворените му очи, всички минаваха с извърнати от него глави, всички го

обвиняваха, отправили тъжен поглед към тялото на Неси, което почиваше на

смъртното си ложе.

Стори му се, че не може повече да изтърпи терзанието на тези вътрешни

видения; той вдигна глава от ръцете си, откри очите си и погледна крадешком към

кушетката. Погледът му веднага падна на слабата провесена ръчица на мъртвото

дете, увиснала безжизнена и неподвижна, с безсилно разтворени бледи восъчни

пръстчета. Потресен, Броуди вдигна очи и като сляп загледа през прозореца. Той

все още седеше така, когато вратата бавно се отвори и в стаята влезе майка му.

Неотдавна преживеният ужас беше се заличил от старческия й ум, цялото печално

събитие бе се загубило в гънките на вдетинения й мозък, тя се дотътри до своя

стол и седна срещу сина си. Очите й се взряха в Броуди, за да отгатнат със

замъгления си поглед неговото настроение; сетне, сметнала мълчанието му за

Страница 268

Archibald Kronin - Zamykyt na shapkarq

благоприятен признак, старицата измънка:

— Знаеш, ще си препека малко мек хляб. — С тези думи тя стана, забравила

за всичко, освен за личните си нужди, закуцука към килера, върна се, седна и се

залови да пече донесената филия. — Може да си я надробя в супата — мърмореше тя

на себе си, като предъвкваше с празна уста. — Така ще ми е по-леко на стомаха. —

Когато отново погледна сина си от другата страна на камината, баба Броуди

най-сетне забеляза странния поглед в неговите очи, главата й възбудено се

заклати и тя възкликна: